Философия

Понякога мислим, че светът е напълно безразличен към нас. Тази глупава идея е родена от техническия прогрес. Науката е дала блага, но след тях навлиза определено зло. Тя направи тялото по-здраво, но изостави душата да умира от глад. Тя даде много, но и взе много. Даденото беше повърхностно и несъществено, а отнетото беше съществено. Науката

Вашето съзнание трябва да е будно, за да не бъдете манипулирани от другите, независимо колко добри са намеренията им. Пазете се от хора с добри намерения, от доброжелатели, които постоянно ви съветват какви да бъдете. Изслушайте ги и благодарете, защото те не искат нищо лошо, но се вслушвайте само в сърцето си. То е единственият

Вие сте се превърнали във врагове на живота, във вас са внедрени програми, отричащи живота. Това е правено така дълго, че те са станали част от вас, от клетките ви. Вие не обичате живота, ненавиждате го. Някои псевдорелигии ви учат, че животът е проклятие, наказание, ад, а вие сте обречени на мъчения заради първородния грях.

Когато поглеждате небето, спомняйте си, че вие също сте небе. Когато видите звездите, знайте, че те са вътре във вас. И както вие сте вътре в небето, то е вътре във вас. Постепенно начинът, по който сте възприемали света ще се промени и дребните проблеми ще ви се струват смехотворни. Ние всички носим в себе

Светлината е нашата природа и природа на съществуващото. Светът е изграден от светлина и затова много писания казват, че Бог е светлина. Сега съвременната наука откри, че Вселената е изтъкана от електромагнитни, гравитационни и информационни полета. Това са научни термини: светлината е поетичен термин. Осъзнавайте колкото е възможно по-често, че вие сте „светлината на света”.

Възможно ли е от Взрива, от Безпорядъка да се създаде Порядък, Космос? Необходимото, подреденото не възниква от случайното, неподреденото. „Случайността“ е определена от предидущото, дори ако тази „случайност“ е непредумишлена. Най-добрите мислители на човечеството отдавна са въвели съществуването на Абсолюта по логически път или са получили знание за неговото битие и закони по пътя на

Първо, ако духът е ентелехия, жизнена сила, то той е само естествено-природна характеристика, а това не обяснява пълната противоположност на духовното и материално начало. Второ, степента на духовност ще се определи в този случай единствено от степента на физическо здраве на тялото и тогава ненавиждащият хората човек може да се представи за „по-духовен“ от светията.

Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка – препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела

Добро е всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщото единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото изграждане. Една такава перспектива за ценностна система обикновено стряска на пръв поглед – всеки чувства заплаха за собствената си индивидуалност и правото на свободен избор. Този страх се поражда от илюзията, че

Липсата на знания по този въпрос е основният източник на илюзии за материалното човечество. За съжаление „трезво мислещите“ се страхуват да мислят – рефлексът на щрауса и страхът от неизвестното. А за този, който се престраши и се остави да го води любопитството, го очаква приятното преживяване на преоткриването на нещо необятно. Хората, които са

В най-общ смисъл под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността – субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и истини. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността или я има, или я няма. Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочните взаимодействия, то неминуемо се натъкваш

Развитието на човечеството неизменно минава през индивидуализацията, самоосъзнаването и самоопределянето на всеки индивид. Този процес е навлязъл толкова надълбоко, отчуждаването между хората е достигнало до такива размери, че дори постоянно общуващите помежду си хора се възприемат повече като врагове, отколкото като близки хора. Вече е крайно време този процес на взаимоотчуждение да се прекрати и

„В гър­ди­те ми жи­ве­ят две души, Една  от дру­га­та стре­ми се да се отдели, Едната се пре­вър­з­ва здра­во о света, Обзета от гру­ба жаж­да за наслада, А дру­га­та се мощ­но от пра­ха из­ди­га В по­лет към ви­си­ни­те на духа“. /Фауст І, 1112 -1117./ С те­зи ду­ми Гьоте из­ра­зя­ва ед­на чер­та на чо­веш­кия характер, дъл­бо­ко за­лег­на­ла

Е ли чо­ве­кът в сво­ето мис­ле­не и де­ятел­ност ед­но сво­бод­но в ду­хов­но от­но­ше­ние същество? Или той стои под при­ну­ди­тел­на­та си­ла на ед­на не­умо­ли­ма власт на чис­ти­те при­род­ни закони? Върху мал­ко въп­ро­си е би­ло из­раз­ход­ва­но тол­ко­ва мно­го ос­т­ро­умие как­то вър­ху този. Идеята за сво­бо­да­та на чо­веш­ка­та во­ля има го­ре­щи за­щит­ни­ци как­то и упо­ри­ти противници. Има хора,

В неочакваната светлина за съществуването на две Творчески Начала става ясно всичко: и заблужденията на най-големите умове, и безсмислието на богословските спорове, и безкрайните перспективи на човечеството. Всичко става ясно: и сложността на мирозданието, и простотата на Истината и това не е парадокс. Прояснената сложност е наистина простота. Докато Висарион не беше ни казал истината

Човечеството както винаги би се озовало в задънена улица по въпроса за Бога, ако на земята не бе се появил Учител с ранга на Висарион. Предоставяйки на хората Последен Завет на нашия Небесен Отец, още от първите страници, Той говори: Постигайте, чада Божии, великата тайна, че Творецът на вселената и Отецът наш Небесен не са