Философия

Можехте да бъдете в тази огромна Вселена всичко – камък, дърво, костенурка… И няма кому да се оплачеш, фактът си е просто факт. Но малцина осъзнават, че са човешки същества с огромния потенциал да се развиват. Красотата и великолепието на човешкото битие се дължат на факта, че само човек може да познае Бог. Никое друго […]

Един въпрос, който периодично занимава съзнанието на всички хора, защото не само е от изключителна важност, а защото по-нататъшното развитие на хората е невъзможно без преосмислянето на старите понятия и възприемането на безсмъртието. За съжаление, още много време хората ще са подвластни на инерцията на мисленето и промяната става много бавно, но все пак трябва

Една от многото илюзии в съзнанието на човека е ограниченото му по време съществуване. Причината за тази илюзия е невъзможността или по-точно загубената възможност за сетивно възприемане на други светове, освен материалния. Но човек съществува вечно, независимо какви метаморфози претърпява неговото съзнание и същност. Напускайки материалния свят, човек губи само някои от телата си, материалното,

Вашата биография е биография на Вселената. Вие сте просто страници и абзаци от нея, препинателни знаци. Съществуванието е огромен оркестър; вие сте малко ноти и инструменти. Ако сте в съзвучие с цялото – изпитвате блаженство, ако сте в дисонанс – изживявате нещастие. Това е така просто. Затова, ако сте нещастни, помнете, че сте се изправили

Той вярва, въпреки очевидната му глупост, че това е главното в живота. Живее с незначителни дреболии. Отрича живота след смъртта, отрича вътрешния живот. Вярва единствено в отрицанието, защото навсякъде му е досадно и скучно. Това е естествено, защото ако не взаимодействате с нещо по-голямо от себе си, животът ви ще стане уморителен и скучен. Повечето

Човек има потенциала, за да се превърне в песен на любовта, но много малко са онези, които трансформират своя потенциал в нещо реално и прекрасно. Хората се раждат и умират, изживяват безличен живот с дълги и неудачни експерименти, които нямат така или иначе край. Мнозина отиват в храмовете, синагогите и църквите заради страха си, а

Първозданната душа е забележително качество. Ако плътта постоянно изисква компенсация на загубите, на изразходваната енергия или вещество; ако природата винаги отчита необходимостта от попълване, то душата живее с доверие, любов и творчество. С други думи, в самата същност на душата е заложен стремежът безкрайно и безвъзмездно да отдава. Щом човекът поиска нещо в замяна на

Ако душата е главното у човека, то съвсем различна се оказва картината за произхода на човека, а цялата система на детерминация и координати в антропогенезиса (включително и човешкото въобще) се преобръща. Днес антрополозите се оказаха пред сериозна дилема. От една страна фактите на науката показват, че човекът се е формирал извънредно дълго, от друга, фактите

Две много важни категории, за съжаление, прекалено често противопоставяни една на друга. Но вече е крайно време всички да започнат да приемат, че едното е невъзможно без другото. Както единият магнитен полюс не може да съществува самостоятелно без другия, така и разумът не може без чувствата и обратно. Физическата същност на тези две категории е

Изключителността на мястото и ролята на човека в света на природата, неговото рязко отличие от животните по множество показатели, са довели до множество хипотези за произхода му. Най-общо те са представени от три основни хипотези: религиозна, космическа и трудова. Религиозната представа за произхода на човека най-концентрирано е изложена в първите глави на Библията, където се

От установяването на тъждеството на природата и разума отчетливо се вижда невъзможността за редукция на живото към неговия веществен субстрат, както това за съжаление се прави в традиционната биология. Субстратната теория, била тя класическата (белтъчна) или най-новата „биополимерната“, страда от грамадни недостатъци. Ето някои от тях. Ако живото е свързано само с белтъци и нуклеинови

Какво по своята същност се явява Вселената, възникнала от Абсолютно Единния? Правомерно ли е да я наречем „материя“? Или може би тя е „дух“? Или гигантска „мисъл“? Или накрая всички тези определения трябва да бъдат построени в някаква йерархия, съответстваща на нивото на организация на самия Универсум? Задаваме си преди всичко въпроса защо е възможно

В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението

Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на

Някои хора достигат до нея чрез медитация или чрез усъвършенс¬тване на някой свой талант или предпочитан спорт. Често съм чувала да казват, че интуицията е резултат от духовна наг¬ласа, но не е точно така. Всеки има интуитивна способност, помагаща му да се справя с живота, така че тя не е духовна цел. Настроението за размисъл

Когато получавате интуитивно възприятие за себе си или ли­цето, чието енергийно поле тълкувате, внимавайте за всеки образ, който изниква в съзнанието ви. Повечето хора търсят успокоение, а не здравен съвет, защото обикновено очакват сигурност от бъдещето и се страхуват от неизвестността. Така може да се изкушите и да отминете някой обезпокоителен образ, който не отговаря

Освен специфични драматични преживявания в детството, интуитивният диагностик може да долови суеверия, лични навици, поведенчески модели, нравствени възгледи и предпочитания в областта на музиката и литературата.  Понякога енергийните образи са символични. Например преглеждайки един пациент, който страдаше от задух, получавах все една и съща картина: наказателен отряд го пронизва с куршум в сърцето. Явно това