Философия

От досега разгледаните философски системи ние виждаме, че пробудената философска мисъл се поляризира. Парменид и изобщо елеатците учат, че има битие и пребъдване, има неизменност и единство на битието, а Хераклит счита, обратното-че има вечно произлизане и преминаване, вечно множество и изменение, процес. В единия случай множествеността и изменението се обявяват за илюзия, в другия […]

Докато в крайния Запад на Велика Гърция, в Елеа-Парменид и Зенон учат за единството и вечната неизменност на битието-в крайния Изток, в Ефес живее един забележителен, оригинален и дълбок мислител, който учи точно обратното, че в света съществува вечно изменение, вечно движение, а това, което се вижда неизменно и трайно, е измама. Този мислител е

Третият представител на елеатската школа е v, роден в Елеа между 500 и 430 година. Бил любим ученик на Парменид. Подобно на него той участвал в обществения живот и служил честно, безкорстно, при висок морал. Бил на страната на евпатридите. Славел се със своята външна красота и със своето красноречие. Бил прочут учител на другите.

1.Биография-роден в Елея, в знатен род, Страбон, Парменид-законодател; Плутарх; ученик на Ксенофан и Аминий; в диалога „Теетет”-среща със Сократ в Атина; философска поема „За единосъщното” и „За природата”, запазено до Симплиций /6 век/; „За природата”-съдържание, пролог-І-ва част е запазена и ІІ-ра част е запазена. Писал е в стихове. Пролог-колесница-откровение, богинята Дики-най-ранният паметник за философска дедукция.

Главен представител на елеатската философска школа е Парменид. Той произлизал от виден аристократически род и е роден около 540 година в Елея. Според едно свидетелство, запазено у Диоген Леартски, Парменид бил слушател на Ксенофан, но не станал негов пряк ученик, а бил привлечен към философска дейност от питагорейците, по-специално от някой си Амений, но когато

Синтезът, постигнат между религия и философия в питагорейството, продължава и по-нататък в елеатската школа, само че докато при питагорейството имаме преобладаване на ирационално-религиозния култ и мистичен елемент, при елеатците взема преднина рационалният елемент в разбирането за Бога. Основател на елеатската философска школа се смята Ксенофан. Тя и по това се отличава от питагорейството, че не

Според питагорейците, както и според всички гърци, философията първоначално фактически обединявала всички науки. Те особено се занимавали с математика и астрономия, с геометрия и музика, която за първи път поставяли на научни основи, като изразили математически тоновете, направили и редица открития в математиката и геометрията. Питагоровата теорема-сборът на ъглите в триъгълника е равна на два

Възможни са и съществуват реално три вида отношения между религия и философия: а/двете съществуват едновременно, без да имат допирни точки и противоречия; б/двете  взаимно се отричат и отблъскват, като побеждава едната или другата; в/двете съществуват едновременно и нито са неутрални, една към друга, нито са враждебни, а  взаимно се предполагат, подпомагат и допълват; Питагорейците първи

Запазеният у Хераклит Понтийски /ІV век пр. Хр./ разказ за срещата на Питагор и Леон от Флиунт, ни показва, че питагореците са схващали философията като изучаване изобщо, каква е същността на нещата и то изучаване, което не е за слава /както при олимпийските игри/, нито е за печалба /както е на пазара/, а безкористно-за задоволяване

Постигнатият синтез между първоначално противоположните течения на философията и мистиката най-добре наблюдаваме при учения като питагорейството. Питагорейците е фактически сборно име за цяла редица учения, които започват от VІ век пр. Хр. и продължават до ІІІ век сл. Хр.. Носи името си от легендарната личност Питагор, за когото фактически има най-противоречиви сведения, и за когото

Ако Талес си поставяше философски въпрос за основната единна същност, за първовеществото и произхода на света, неговият съгражданин, ученик и другар Анаксимандър, си поставя вече и въпроса за границите на света по пространство и време. Анаксимандър се родил в Милет към 611 г. пр. Хр. и умрял в 546 г. Той, подобно на Талес, проявявал

Основният проблем, които поставя философското мислене  с разглежданата тема за “ arhe – архе” /първичната субстанция или протоматерията/ ,може  да се сведе до следното: а/ Как от единството на битието възниква множествеността на съществуващото; б/ Как при това от идентичността на абсолютното битие произлиза многообразието на света; в/ Как от единството на безкрайното е възможно

Олимпиади-историческо деление от Тимей-ІV-ІІІ век. Първа олимпиада-776 г. пр.  Р.  Хр. akmi-около 40 години Според Солон нормалната продължителност на човешкия живот е равна на 70 години, които се делят на 10 периода. Някои от тях са: 4 период: от 21 до 28 г.-разцвет на физическите сили; 5 период: от 28 до 35 г.-време за встъпване

Веднъж зародила се античната философия прекарва по-нататък непрекъснато разнообразно развитие, като следва ту пряко, ту диалектическо противоречива приемственост от едно учение към друго. Въпреки единството на процеса, обаче, в развитието им се забелязват определени периоди. Историците на философиите не са напълно съгласни при определяне числото и пределите на отделните периоди /в развитието на гръцката философия/.

За появата на гръцката философия са влияли редица благоприятни условия.На първо място тук стои богатата многовековна митология, различните религиозни учения, които намираме литературно предадени главно в „Илиадата” и „Одисеята” на Омир и в „Теогония” и „Дела и дни” от Хезиод. Колкото и понякога да са наивни тези учения, все пак те поставят на разглеждане всички