Философия

Вечният живот, истинската История ще проявят и истинската природа на човека. Човекът на бъдещето, доскоро раздвоен на безкраен и краен ипостаз – безсмъртие на душата и смъртност на плътта – и както изглеждаше от предисорията, осъден да носи този кръст и да бъде разпънат на него во веки веков, сега открива, че е същество безкрайно.

Струва ни се, че са излишни специални доказателства за безсмъртието на душата в нашата книга: цялото светоучение е в Последния Завет, от началото до края и е пълно, подробно и ако можем да се изразим така, то е концептуално обоснование за безсмъртието на духовната тъкан. Наистина, ако има Неесен Отец, т.е. Духовно Начало на Мирозданието,

Победата над смъртта и вечен живот е велика цел и стародавна мечта на човечеството. И това е понятно: наистина ако на човечеството се отдаде да преодолее в своя живот всички трудности, препятствия, проблеми и да достигне така да се каже абсолютно щастие, за него ще остане още един враг, който е непреодолим и безпощаден. В

Както две хиляди години назад край кедрите ливански, така в дните наши край кедрите сибирски; както в миналите дни в области Синайски, така днес в области Саянски; както в онези времеа във водите Тибериадски, така днес във водите Тиберкулски, отново сред нас, на Земята, е – Синът Човешки. Възпитател и Спасител на човечеството би могъл

“Вие векове се стремяхте да възнесете името свое до Небесата, но само лицето си в оборска тор и кал топяхте. И ето Часът дойде! Часът на познанието на многото свои грешки.” Висарион Стремежът на хората по един или друг начин да се установи господство над природата било изначално противоестествено. Човешката същност е духовна, а това

Как е могло да възникне царството на силата, след като на човека е била дадена душа от Небесния Отец? Защо в историята на човешкото общество култът на силата пребладавал над духовността, дотолкова че човечеството още и досега не се е измъкнало от своите предисторически фази? Отговаряйки на тези въпроси в обобщена форма, може да се

Предначертаното от Небесния Отец е подарило на човечеството големи възможности. Но осъществиха ли се тези възможности в действителност? Съвпада ли божественото предначертание с човешкото изпълнение в реалната история? Все още не – това може да го твърдим предварително. И нещата не са само в това, че в осъществяването на предначертаното може да се намесва невярно

Каквито и различни учения да разглеждаме – езотерични доктрини, философски системи и научни теории, навсякъде се вижда незадоволителността на отговорите, коио те дават на въпроса за битието на човека в света и безизходицата на предлаганите от тях пътища на човешкото развитие. Тези мисловни конструкции в болшинството си винаги се основават на това, че за съставни

Сега, когато благодарение на Последния Завет изяснихме същността на човека и уникалността на негоото място в мирозданието, за нас става ясно и човешкото предопределение. Смисълът на човешкото битие на Земята и във Вселената е в развитието и разпространяването на духовното начало. На това ще посветим още много страници на нашата книга и искаме да вярваме,