Митове и Легенди

Там дето слънцето изгрява, имаше в онова време големи звездогадателски храмове — седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с народите и племената, разпръснати по лицето на земята. Те знаеха, че звездите знаят повече от тях. Знаеха, че всичко, що се

Открито е небето за ястреба, няма тайни за певеца — говори песента за Дъщерята на Царя. И добавя тази песен: «Певецът вижда земята и небето през сърцето си». — Дъщерята на Царя живее отколе, а все още е млада, сякаш е на шестнадесет годин. За нея няма ни връст, ни старост, както за небето няма

Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка., и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума,

Не трябва да бъдем лековерни. Но не трябва да бъ­дем и скептици, които предварително отхвърлят всичко необикновено, неочаквано, всичко, което не съвпада с установените, добити от детството представи. В наука­та трябва смело да се поема риск, да се правят едни или други предположения, да се строят хипотези, да се тър­си тяхното потвърждение или опровержение. Без

Една от основните причини, довели Соломон до разточителство и потисничество, бе неуспехът му да поддържа у себе си духа на себепожертвувателност. Когато в подножието на Синай Мойсей предаде на народа Божията заповед “да Ми направят светилище, за да обитавам между тях”, отговорът на израилтяните бе съпроводен и с големи дарения. “И пак дойдоха, всеки човек,

През XVII в. в Китай пребивавал йезуитският миси­онер Мартин Мартиниус. Той прекарал там няколко го­дини, изучил езика и като се завърнал, написал подро­бен труд „История на Китай“. Ето как с думите на древ­ни китайски летописци той описва какво е станало през време на потопа: „…Опората на небето се срутила. Земя­та била разтърсена из основи. Небето

Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакътен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачава, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше и въздухът се спираше неподвижно, и

Легенда за оногова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея и разгада виденията на царя. Сказание, което се разправя и в наши дни по цяло Междуречие, и по равнините на Фригия, и по планините на Иран, та чак до бреговете на Бяло море. Сказание древно, завещано на сегашните люде от

Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона. И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в

А когато Адонай подари на Адама син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу. Но Ева скърбеше още — и Каломаин и Каин гледаха нейната горест. Змия на скръб хапеше сърцето им, защото не знаеха по що тъгува тяхната майка. И те се питаха: «Кой е наскърбил оная, която ни е родила? Защо й е

В онова време излезе Божия повеля към синовете на Евеля — да се пазят от дъщерите на Каина и с дъщерите на синовете му да не се събират. Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му.

Имало едно време един беден ин­дийски селянин, който искал да стане богат. След като мислил дълго за сво­ите проблеми, накрая той решил да отиде в столицата Делхи, за да посе­ти там известния суфи светец Хазрат Низамудин Аулия. – Светецът е добър човек – мислел си селянинът – и ако го помоля, той сигурно ще ми

Имaлo едно време един младеж на име Джафар, който живеел в град Лиса­бон в Португалия. Той много желаел да си намери суфи учител, който да бъде негов наставник и да го води в духовния живот. Неговите родители и прияте­ли му намирали различни учители, но ни­кой от тях не го удовлетворявал. – Не ми трябва обикновен