История на България

Исторически факти за България

ЦЪРКВА “СВЕТА НЕДЕЛЯ”

Сегашната църква “Света Неделя” е построена през 1930 г. по проект от архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. На нейното място е имали две по-стари църкви от XVIII и XIX в. През 1856 е построена нова по-голяма църква с училище и две кули, която съществува до историческия атентат през 1925 г. При новия проект са […]

ЦЪРКВА “СВЕТА НЕДЕЛЯ” Read More »

ЦЪРКВА “СВЕТИ ГЕОРГИ” /РОТОНДА/

Църквата е най-стария запазен и експониран паметник на културата в София. Сградата многократно е сменяла своята функция. Първоначално е била построена за мавзолей ( мартириум), през III – IV в. Била е също и обществена сграда и част от археологическия комплекс, експониран на открито в двора на хотел “Шератон”. По време на Възраждането служи за

ЦЪРКВА “СВЕТИ ГЕОРГИ” /РОТОНДА/ Read More »

Археологически музей – Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена постройка в София

Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена постройка в София от средновековния период на града. Както е било обичай за османското строителство, около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. По време на руско-турската война изоставената джамия е била превърната в болница. В края на 1879 г. Министерството на Народното просвещение я

Археологически музей – Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена постройка в София Read More »

165 години от рождението на капитан Петко Войвода отбелязват пред паметника на героя

София. Пред паметника на капитан Петко Войвода в Борисовата градина започна официалната церемония за честването на 165-ата годишнина от рождението му, предаде репортер на Агенция “Фокус”. В Борисовата градина въпреки снега и студа се събраха над 50 души. Звучат песни, посветени на капитан Петко Войвода. Присъства президентът Георги Първанов и делегацията на Асоциацията на българите в

165 години от рождението на капитан Петко Войвода отбелязват пред паметника на героя Read More »

Равносметката

За двата месеца разкопки в манастира „Св.св. Петър и Павел“ през 2009 г. бяха разкрити повече от 100 гроба, датирани от ХIII до ХVIII в. Общо бяха намерени повече от 600 ценни предмета, голяма част от които от злато и сребро. Започнаха да се очертават и сградите, оформяли някога манастирските крила. Ценни са и извадените

Равносметката Read More »

Бижутата на нашите боляри

Направените от мен и Хитко Вачев открития през юни 2009 г. се оказаха само увертюра към големите находки в търновския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Още горните пластове от ХVI-ХVIII в. показаха, че обителта е била едно от най-престижните места за погребения в старата столица. А през юли предстоеше да навлезем в некропола от

Бижутата на нашите боляри Read More »

ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Княз Фердинанд за разлика от своя предшественик Александър I Батенберг влиза в държавния живот на България предпазливо и внимателно. Основна причина за това е не само фактът, че изпълнителната власт се намира в ръцете на един показал само в няколко месеца превъзходни управленчески качества държавник – Стефан Стамболов, но и поради вродената съобразителност на новия

ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА Read More »

ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 1903 г.

Надеждата за свобода и непримиримостта на българите, останали под турска власт в територията на Македония и Одринско, се проявяват още непосредствено след решенията на Берлинския конгрес. Отначало с петиции, а по-късно с Кресненско-Разложкото въстание изявяват непосредствено след Берлинския конгрес несъгласието си с разкъсването на общата родина и оставянето им под чуждо робство. След осъществяване на

ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 1903 г. Read More »

Възход – Съединението, княза и правителството, първия сериозен удар върху Берлинския диктат.

Успешно осъщественото Съединение и победоносният триумф на младата българска армия накараха и най-големите скептици за бъдещето на анатемосана от Русия България да погледнат с респект към нея. Съединението, осъществено като самостоятелна акция от българския народ, княза и правителството, беше заедно с всичко друго и първия сериозен удар върху Берлинския диктат. И за българската общественост, и

Възход – Съединението, княза и правителството, първия сериозен удар върху Берлинския диктат. Read More »

Националните идеали – Обществено-политическият живот в Източна Румелия като в Княжеството.

Обществено-политическият живот в Източна Румелия набира сили почти едновременно с този в Княжеството. Специална европейска комисия създава Органически устав (конституция) на областта. Освен главния управител (генерал-губернатора), назначаван от султана със съгласието на великите сили, Източна Румелия се управлява от Директорат (петчленно правителство) и Областно събрание (парламент). Още при първите избори българите получават безспорно мнозинство в

Националните идеали – Обществено-политическият живот в Източна Румелия като в Княжеството. Read More »

В Пловдив отбелязват 100 години от рождението на Вапцаров

С митинг-поклонение ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров в Пловдив, предаде кореспондентът на БГНЕС от града. Честването ще се състои пред паметника на Вапцаров в район „Южен”. Слово ще произнесе професор Стефан Данаилов. Честването е в рамките на инициативата на президента Георги Първанов за всенародно отбелязване на 100-годишнината от рождението на

В Пловдив отбелязват 100 години от рождението на Вапцаров Read More »

ИЗГРАЖДАНЕ НА ОСВОБОДЕНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

Новоосвободена България била управлявана до свикването на Учредителното събрание от руския императорски комисар княз Александър Михайлович Дондуков-Корса-ков и по същество от Централно управление (Съвет на управлението) към императорския комисар, изпълняващо функции на правителство. Енергичен и амбициозен, Дондуков трудно прикривал желанието си да встъпи като първи княз на България. Императорът всерусийски обаче имал друго становище. Основната

ИЗГРАЖДАНЕ НА ОСВОБОДЕНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА Read More »

БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС – РАЗКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ

Почти непосредствено след приключване на войната и подписването на Санстефанския договор, европейската дипломация влязла незабавно в действие. Повдигнат бил въпросът за тайното Будапещенско споразумение от януари-март 1877 г., подписано от Австро-Унгария и Русия. Австро-Унгария дори предлагала международна конференция по прелиминарния Санстефански договор още през февруари 1878 г. Преговорите, които руското правителство започнало по този повод

БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС – РАЗКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ Read More »

Политиката затрива банкера Буров

У нас никога не е правена анкета за най-прочутия български банкер. Може би защото резултатът е ясен и без допитване – Атанас Буров. Той е синоним на възродената българска банкова система. Всяка от новопоявилите се кредитни институции в последните 20 г. е заклевана с това име. Няма банкерски празник или някакво по-голямо събитие в бранша,

Политиката затрива банкера Буров Read More »

Националноосвободителна борба и освободителна война

Георги Раковски успява през последните години на живота си (умира в 1867 г. в Букурещ) да оформи началото на ново направление в освободителното движение на българската емиграция – революционно-демократично. До това време политическата активност с цел освобождаването на България е осъществявана предимно от българската емиграционна буржоазия във Влашко и Южна Русия. След депресията от изхода

Националноосвободителна борба и освободителна война Read More »

Възникване на Българското национално възраждане

През втората половина на XVIII в. турската феодална държавна система изживява тежка криза, която разклаща вековните устои на Османската империя. Причина за това са не само тежките поражения, които турските войски понасят през изминалите десетилетия, изтласквани на юг от все по-укрепващата сила на Австрийската империя и Русия, но и дълбоко проникващата корупция и непрекъснати заговори

Възникване на Българското национално възраждане Read More »

Османско робство и опитите за възтановяване на Българската държава през XV до XVII В.

След покоряването на българската държава, в последните години на XIV в. на Балканския полуостров с изключение на Цариград, запазили известна независимост жителите на Босна, Черна гора, Албания, Морейското деспотство в Пелопонес и васалните Сръбско и Влашко княжества. Това давало надежда на българското население за скорошно избавление от турското робство. Надеждата добила обаче още по-реални основания

Османско робство и опитите за възтановяване на Българската държава през XV до XVII В. Read More »

Могъщесто и опадък на второто Българско царство

Изненадани от бързите успехи на България византийците решили да прибягнат отново до помощта на заговор в българския дворец. Заговорът бил организиран от царския братовчед Иванко, който в 1196 г. убил цар Асен, но не успял да заеме властта. На престола се възкачил отново Петър, а Иванко бил принуден да избяга при византийците. Още на следващата

Могъщесто и опадък на второто Българско царство Read More »

Борба за Българската независимост и за освобождение от византийско робство

По неизвестни причини цар Симеон остава за наследник на престола не първородния си син Михаил, а втория -Петър, който управлява страната повече от четиридесет години (927-968).Още след встъпването си на престола Петър се оженва за внучката на византийския император – Мария, и сключва с Византия 40-годишен мирен договор.Новата българска царица въвежда в двореца подчертана византийска

Борба за Българската независимост и за освобождение от византийско робство Read More »