История на България

Исторически факти за България

Галерия за чуждестранно изкуство

Галерията за чуждестранно изкуство е построена на мястото на бившата държавна печатница (Прошекова), разрушена при бомбардировките през 1943 г. През 1980 г по проект на големия български архитект Н. Николов след изграждането на галерията за чуждестранно изкуство, най-после се затваря северната рамка на площад “Александър Невски”, което допринася за по-доброто възприемане на площадното пространство. Оттогава […]

Галерия за чуждестранно изкуство Read More »

Национална художествена галерия

Сградата на националната художествена галерия се намира на мястото на бившия конак на румелийското бейлербейство. Веднага след Освобождението 1878 г. започва неговото преустройство като разширенията на сградата целят създаването на представителен княжески дворец, изграден по най-добрите образци на европейската архитектура. По проектите работят архитектите Фр. Грюнангер и Румпелмайер. След 1944 г. сградата на двореца се

Национална художествена галерия Read More »

Софийска художествена галерия

На 22 октомври 1928 г. с разпоредба на Столичния общински кмет ген. Владимир Вазов се създава музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Обособяването на картинна галерия е част от дейността на музея. През 1948 г. част от фонда на галерията е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. Като самостоятелна институция СГХГ се обособява

Софийска художествена галерия Read More »

Сградата на БАН

Сграда на БАН е строена през 1926 г. по проект на архитектите Овчаров и Йорданов. Първоначално тя се ползва от Министерството на външните работи. Сградата има първостепенно градоустройствено местоположение като формира северната рамка на площад “Народно събрание“. Главния вход към площада е акцентиран от скулптурна група със символите на науката и изкуството, създадена от скулптура

Сградата на БАН Read More »

Сградата на народното събрание

Сградата на Народното събрание е строена на три етапа. Първоначалният проект от 1884 г. принадлежи на архитект К. Йованович. Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и Министър председателя Стамболов. По-късно през 1896-1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило, а през 1925 г. арх. П.

Сградата на народното събрание Read More »

Българска народна банка

Сградата на БНБ е построена в периода 1934 – 1939 г. по проект на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. Счита се за един от шедьоврите на българския модернизъм и едно от най-сполучливите решение на съседство между два исторически периода – средновековната Буюк джамия (сега комплекса на Археологическия музей) и съвременната архитектура. В интериора банката

Българска народна банка Read More »

Борисова градина

Борисовата градина е един от трите резервата на територията на София. Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение. Най-значителното събитие през годините след Освобождението на България в областта на градинската дейност се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През 1882 г. столичния кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел

Борисова градина Read More »

Докторска градина и паметник

Докторският паметник е издигнат в памет на загиналите медицински чинове, участвали в Руско-турската освободителна война (1877-1878) година. Строен е през 1882 –1884 година от италианския майстор Фарабоско, по проект на арх. Томашек. . По четирите страни на паметника са изписани имената на селищата, където са водени най-големите сражения. Западната страна е отредена на Плевен, източната

Докторска градина и паметник Read More »

Катедрален храм „Св. Александър Невски”

Храм-паметник “Александър Невски” е строен в периода 1904 –1912г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Решение за неговото изграждане е взето от Народното събрание във Велико Търново през 1879 г. като знак на признателност към руските освободители. Храмът е осветен чак през 1924 г. По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти П.

Катедрален храм „Св. Александър Невски” Read More »

Управление на демократичните сили

Драматичните събития от края на 1996 и първите седмици на 1997 г., представени по-горе, в общи линии имат всъщност свои много по-дълбоки политически, икономически и финансови причини. Макар, че това се отнася и за други крупни събития в новата ни история, поради своята актуалност, горният прецедент заслужава да бъде разгледан по-отблизо. Доколкото това е възможно

Управление на демократичните сили Read More »

Посттолитарна България

В основата на „метаморфозата“ от 10 ноември и последвалите я събития без съмнение стояха Петър Младенов и Андрей Луканов – двамата най-интелигентни и съобразителни членове на партийната върхушка. Останалата „гласуваща бройка“ в ръководството на партията просто вървеше по инерция, тъй като разбираше, че друга възможност няма. Именно отправеното на 23. X. 1989 г. писмо на

Посттолитарна България Read More »

Развитие на комунистическата диктатура

В Ялтенското споразумение трите велики сили „тържествено декларират“, че ще съдействат за формирането в бившите сателитни на Германия държави на широко представителни правителства и ще улеснят свободни парламентарни избори в тях. Приключването на войната обаче дава нови възможности за попълзновенията на комунистическата партия към пълното узурпиране на властта чрез т.нар. „Отечествен фронт“. От своя страна

Развитие на комунистическата диктатура Read More »

Втората световна война

На 15 октомври 1939 г., в разгара на германското настъпление в Полша, правителството на Кьосеиванов обяви твърд неутралитет на България. По-малко от три седмици след нахлуването на германските войски в Полша Червената армия нападна съпротивляващата се на живот и смърт страна в гръб, от изток, и заграбвайки източната половина на Полша, фактически си я подели

Втората световна война Read More »

Между две световни войни

Непосредствено след сключване на Солунското примирие от 29. IX 1918 г. и след възкачването на престола на младия цар Борис III, министър председателят Малинов присъединява към кабинета по един представител на народняците, широките социалисти и земеделците. В политическия живот т.нар. „национални партии“ -либералната, двете народнолиберални и младолибералната, фактически слизат от политическата сцена, а техните лидери,

Между две световни войни Read More »

Първата световна война

Правителството на д-р Стоян Данев е заменено още по време на Междусъюзническата война (на 4 юли 1913 г.) с правителството на т.нар. „патриотична концентрация“. То е съставено от народнолиберали, либерали и младолибера-ли (радослависти, генадиевисти и тончевисти). Правителството поема управлението в изключително критичен момент и се надява, че ще привлече активна намеса на Австро-Ун-гария а чрез

Първата световна война Read More »

Балканският съюз и балканските войни

Осъществил заедно с правителството на Александър Малинов и народа си втората голяма стъпка за заличаване пречещите за единството и просперитета на България клаузи на Берлинския договор, цар Фердинанд замисля пристъпването към трета съдбоносна стъпка -присъединяването към отечеството на останалите под робство Тракия и Македония. Двете първи стъпки – Съединението и обявяване на независимостта са постигнати

Балканският съюз и балканските войни Read More »

Обявяване на независимостта

Княз Фердинанд за разлика от своя предшественик Александър I Батенберг влиза в държавния живот на България предпазливо и внимателно. Основна причина за това е не само фактът, че изпълнителната власт се намира в ръцете на един показал само в няколко месеца превъзходни управленчески качества държавник – Стефан Стамболов, но и поради вродената съобразителност на новия

Обявяване на независимостта Read More »

Църквата “Света София”

Църквата “Света София” е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи. Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г. Наред с църквата “Свети Георги” тя

Църквата “Света София” Read More »

Боянска църква

Боянската църква и прилежащата й територия, като паметник на културата се явява третия архитектурно-исторически резерват в София. Самата църква е единственият паметник на културата за Столична община, който от 1979 г. е вписан в Световната листа на културното наследство. Боянската църква има изключително висока културно-историческа стойност по отношение на стенописната си украса в интериора. Църквата

Боянска църква Read More »