Не трябва да бъдем лековерни. Но не трябва да бъдем и скептици, които предварително отхвърлят всичко необикновено, неочаквано, всичко, което не съвпада с установените, добити от детството представи. В науката трябва смело да се поема риск, да се правят едни или други предположения, да се строят хипотези, да се търси тяхното потвърждение или опровержение. Без това няма издирвания и няма открития.
Говори се за случаи, когато у древните внезапно се появяват знания, които в никакъв случай не могат да бъдат резултат на практическата дейност през съответния период. Има основания да се предполага, че тези познания са били по-обширни, отколкото може да си представим.
У различните народи има многобройни предания за богове и герои, живели в най-отдалечени времена, които са можели да се движат във въздуха на крилати колесници. Трябва, разбира се, да се има предвид, че подобни легенди може да са въплъщение на поетичната мечта на човека да лети като птиците.
Спират вниманието ни някои древноиндийски легенди, предания на древните келти и библейски текстове. Те дават твърде подробно и реалистично описание не само на външния вид, но и на устройството на летателните апарати.
Полетът се придружавал със силен звук. „Когато настанало утрото – четем в древноиндийския епос „Рамаяна“, – Рама се качил на небесната колесница, която Пушпака му изпратил с Вивпишанда, и се приготвил за отлитане. Колесницата се движела сама. Тя била голяма и красиво изпъстрена. Имала два етажа с много стаи и прозорци… Когато колесницата пътувала по въздуха, тя издавала монотонен звук.“ В момента на отлитането обаче звукът бил друг. „По командата на Рама тази прекрасна колесница се вдигнала във въздуха с гръмък шум.“ На друго място се чете, че когато летящата колесница се вдигала, „грохотът изпълвал четирите страни на хоризонта“. В една древна санскритска книга се казва, че в моментална отлитането си колесницата „реве като лъв“. В Библията има сведение, което също може да се приеме като известие за летателен апарат. В момента на приземяването си той издавал оглушителен шум, „тръбен звук“…
По време на полета, се виждал огън. В епоса на древна Индия се казва, че небесната колесница светела „като огън в лятна нощ“, била „като комета в небето“, „пламтяла като червен огън“ („Рамаяна“), „привеждала я в движение крилата мълния“ и „цялото небе било осветено, когато тя прелитала по него“
(Махабхарата“).
Летателните апарати, за които, както ни се струва, споменава Библията, също изхвърляли огън.
Но още по-учудващи в индийските и келтските предания са описанията на вътрешното устройство на летателните апарати. В санскритския поетичен източник „Самарангана Сут-радхара“ цели 230 строфи са посветени на летателните апарати и тяхното приложение. Но има и следната важна уговорка: „не съобщаваме как се изготвят частите на летящата колесница не защото не знаем, а защото искаме да остане тайна. Не съобщаваме подробности и за конструкцията, защото ако тези сведения станат достояние на всички, апаратът би бил използван и за зло.“
А ето какво се говори по-нататък за общото устройство на летателния апарат: „Тялото му трябва да бъде здраво и издръжливо, направено от лек материал, подобно на голяма летяща птица. Вътре трябва да се постави механизъм с живак и с желязно загряващо приспособление под него. Посредством силата, която се крие в живака и която привежда в движение носещия вихър, човекът, който се намира в тази колесница, може да прелети големи разстояния по небето по най-удивителен начин. Четирите устойчиви съда за живака трябва да бъдат монтирани вътре. Когато те бъдат загрети от управляемия огън из железните приспособления, колесницата развива силата на гърма благодарение на живака. И тя веднага се превръща в „бисер в небето“.
Тибетските свещени текстове разказват за летателни апарати, които също се сравняват с „бисери в небето“.
А ето как описва летателен апарат друг санскритски извор „Гхатотрачабадма“: „Това беше огромна и ужасна въздушна колесница, направена от черно желязо… Тя беше снабдена с приспособления, разположени на надлежни места. Не я возеха нито коне, нито слонове. Тя се придвижваше от механизми, които имаха размерите на слон.“
В друг източник се говори, че за съоръжаването на такъв апарат се използува мед, желязо, олово („Самарангана Сутрадхара“).
Във Ведите съществува дори специален термин, с който се обозначават тези апарати: „вимана“ или „агникотра“.
„Агнихотра, това е кораб, който се вдига в небето.“ („Сатапатха Брахмана“)
Древните келтски предания също говорят за летателни апарати, които имали^някакви вътрешни механизми. Те се привеждали в движение от „магически коне“, които обаче външно никак не приличали на коне. Те били „покрити с желязна кожа“, не се нуждаели от храна, нямали нито кости, нито скелет.
Друго сведение за устройството на тези летателни апарати се споменава и в описанието на въздушния двубой на героя на келтските предания Кучулаин с враговете му. По време на една схватка Кучулаин успява да изхвърли от колесницата на противника два бели предмета, „огромни като воденични камъни“. Лишена от тези предмети, въздушната колесница на врага „се съборила на земята с грохота на падащи доспехи“.
И в келтските, и в дверноиндийските предания се разказва за летателни апарати, снабдени с някакви уреди, които ги вдигали във въздуха.
Древните гърци разказват за хиперборейците, някакъв народ, който живеел на север. Слънцето над тях изгрявало само веднъж в годината. Те също умеели да летят във въздуха.
Тук е мястото да се припомни, че именно у арийци-те, които донесли в Индия сведенията за летателни апарати, се е запазил споменът за онова далечно време, когато слънцето изгрявало над тях само веднъж в годината.
На едно плато в Андите преди години бяха открити т.нар. „пътища на инките“. Въздушните снимки показали, че това не са толкова пътища, колкото система от огромни, правилно образувани геометрични и други фигури, видими само от определена височина. Страни на триъгълници, успоредни линии с безупречна точност се простират на 10-15 километра. Някои фигури се повтарят в точна последователност. Някои учени смятат, че в Андите се намира най-големият астрономически календар на света, където посоката и дължината на линиите изразяват различните астрономически закономерности и пътя на движението на звездите.
Има ли право да се предположи, че тези гигантски, видими само отвисоко, изображения са могли да имат някакво отношение към летателните апарати? Оказва се, че и в Америка може да се намерят съобщения, които карат да се замислим.
В свещената книга на индианците киче „Попол-Вух“ се разказва за четиримата прадеди на този народ, които, виждайки на небето „нещо“, започнали припряно да се сбогуват с близките и жените си и се изкачили на върха на планината. Тези хора, гласи текстът, „веднага след това изчезнали там, на върха на планината Хакавиц. Те не били погребани от жените и децата им, защото не се разбрало кога изчезнали.“
В Централна Америка се е запазило предание за някаква могъща владетелка, наречена „Летящата тигрица“. Тя донесла на хората знания. А след известно време наредила да я отнесат на върха на планината, където „изчезнала всред гръм и мълнии“.
Между т.нар. „тъмни места“ в библейските текстове се споменава за някакви, може би летателни апарати, които също уж се приземявали на върховете на планините: „На третия ден при настъпването на утрото имало гръмотевици и мълнии и гъст облак над планината Синайска и се чувал много силен тръбен звук… Цялата Синайска планина димяла, понеже Господ слязъл в огън на нея. И излизал от нея дим, като дим от пещ… И тръбният звук ставал все по-силен и по-силен.“ Едва след като съществото, наричано „бог“, пристигнало на върха и облакът (димът) се разнесъл, Мойсей и придружаващите го няколко души се изкачили на планината.
Възможно е по-късно посветените, висшето жречество, извличайки „непозволени“ сведения от „общото достояние“ да са правили сами опити да строят летателни и други апарати. Във всеки случай само така може да се обяснят няколко странни съобщения, дошли до нас.
В един превод на египетски ръкопис, написан 15 века преди нашата ера и съдържащ официална хроника на царуването на Тутмос III, се казва, че за ужас на всички „на двадесет и втората година, в третия месец на зимата, в шестия час на деня на небето се появил огромен предмет с правилна форма, който бавно се движел на юг“.
Приблизително по същото време се датира и едно иранско съобщение за някой си човек, който бил направил сложен летателен апарат и се движел с него във въздуха.
Другият случай се отнася вече за XIII в., по-точно за 1290 година. В латинския ръкопис на един английски манастир се говори, че веднъж над главите на изплашените монаси, които подкарвали по пътя манастирското стадо, „се появило огромно, овално сребристо тяло. приличащо на диск, което бавно прелетяло над тях, всявайки голям ужас!
Не пише ли за подобни апарати Роджър Бейкън (1214-1294 г.), учен и философ, затворен в тъмница заради приобщеност към „тайни знания“? „Науката дава възможност да се създават апарати без мачти и изискващи за управление не повече от един човек, които могат да развиват огромни скорости.“ Бейкън подчертавал, че такива устройства се движат без помощта на животни. „Може да бъде създаден и апарат – пише той,- който ще може да се движи във въздуха с човек, намиращ се вътре в него.“
В някои древноиндийски текстове, които споменават за летателни апарати; се говори и за височината на полета. За да покаже колко високо се е издигнал героят с въздушната си колесница, неизвестният автор съобщава, че той литнал „по-високо от царството на ветровете“.
Можем ли да се допусне мисълта, че представители на някаква друга, съществувала преди нас, земна цивилизация са притежавали необходимите знания, за. да се опитват да достигнат други планети? Разбира се, трудно е да се повярва това. Обаче ето какво говорят източниците.
„Посредством тези апарати (приспособления, устройства) – се чете в санскритски ръкопис – жителите на Земята могат да се вдигат във въздуха, а небесните жители – да се спускат на Земята“. В друг откъс на същия ръкопис се говори, че въздушните колесници могат да летят както в „слънчевите области“, така и по-далеч – в „звездните области“.
Според преданията въздушните колесници на древните келти също можели да се вдигат Ъ небето, там, където се намирали чудните селения – „дворци на боговете“.
Запазени са редица съобщения за посещенията на отделни хора в тези „дворци на боговете“, разположени извън пределите на Земята.
Таоистите споменават за някои си „съвършен човек“ Чен Джан, който посетил други планети и почерпил там мъдрост и знания. „Между раннохристиянските апокрифни книги е прословутата „Книга за Енох“ или „Книга на тайните Енохови“. В нея се разказва как Енох бил отведен за известно време на някакви земи, които се намирали на небето. Там му били преподадени основите на астрономическите знания: порядъкът в движението на Слънцето, причините за намаляването на деня и удължаването на нощта, лунният календар, фазите и движението на Луната. „Книга за Енох“ така уверява. „Вревоил – пише в нея Енох – ми разкриваше всичко това 30 дни и 30 нощи и не замлъкнаха да говорят устата му… и седях още 30 дни и 30 нощи и записвах точно всичко.“ Тези знания били преподадени на Енох с цел да ги съобщи на’хората, като се върне на Земята.
На мисълта за вероятността от подобни контакти навежда и следният епизод, който ни разказва една френска хроника. Споменавайки за появата на някакви „летящи кораби“, хрониката съобщава, че веднъж в Лион „се спуснали на Земята от някакъв летящ кораб трима мъже и една жена. Около тях се събрал целият град, крещейки, че това са магьосници, изпратени от Грималди, херцог Бенвантю, враг на Карл Велики, за да унищожат реколтата във Франция. Напразно четиримата невинни се опитвали да се оправдаят, като казвали, че са местни хора, че са били отнесени малко преди това от едни чудни хора, които им показали небивали чудеса и ги спуснали обратно, за да разкажат това, което са видели.
Очаквало ги изгаряне на клада, ако в последния момент Лионският епископ не им дошъл на помощ. Единствената възможност да ги спаси била да заяви, че не е вярно твърдението, че те уж били слезли от въздушен кораб. Така епископът заявил пред тълпата и събраните с готовност му повярвали. Четиримата обвинени били освободени.
Едно споменаване на подобни летателни апарати, по-близко до нас по време, намираме у известния руски художник Н. Рьорих. В книгата си „Сърцето на Азия“, посветена на едно пътешествие в предпланините на Хималайте, той пише: „И ето един от бурятските лами вдига ръка към синьото небе.
– Какво е това там? Онова бяло въздушно кълбо?
-Аероплан?
И ние забелязваме, че нещо блестящо се движи на голяма височина с посока от север към юг. От палатките донесоха три силни бинокъла. Ние наблюдавахме едно обемисто сферично тяло, светещо на слънцето, което се виждаше ясно сред синьото небе. То се движеше много бързо. След това наблюдавахме как то промени посоката по към югозапад и се скри зад снежната верига на Хумболд.“ Към същия род документи може да се отнесе, изглежда, и съобщението на Херодот за странната лодка, която с голяма скорост навлязла в Гибралтарския пролив и отплавала към Средиземно море. Херодот твърди, като се позовава на очевидци, че тя не е имала нито платна, нито весла.