Дъбът, е мощно, издръжливо и многовековно дърво, затова, е наричан „цар на дърветата”. Няма друго дърво, което по устойчивост на бури и здравина да може да се справи с него. Високото му, здраво и разклонено стъбло, е покрито с тъмнокафява и дълбоко напукана кора. Достига на височина до 40 метра и дебелина около метър. Короната има неправилна, кълбовидна форма, широко разперена и красива.
Дъбът живее до 2000 години. У нас има седем вида дъбове. По-често се срещат летният, зимният, червеният дъб и церът. Летният дъб вирее из цялата страна, върху богати с хранителни вещества почви в равнините. При засенчване младите фиданки закелевяват. Изискват непременно слънце. Лятно време не страда от сушата, защото има големи корени, които са разположени на широко и дълбоко в почвата. Те го предпазват от силните бурди.
Листата на дъба са дълбоко нарязани. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу – сивозелени. Развиват се обикновено по краищата на младите клонки. Така се огряват по-добре от слънцето. Снабдени са с къса дръжка или са захванати направо за клончето. По това се отличава от зимния дъб – неговите листа имат дълги дръжки. Те са разположени рядко по клонките и слънцето прониква през тях. Затова под дърветата в дъбовите гори виреят различни храсти и треви.
Цветовете му също са по върховете на младите клонки. Мъжките реси са увиснали и са зеленикавожълти. Женските цветове са на кичури и се развива в пазвите на листата. Имат дълги дръжки. Дъбът цъфти през април-май. Пролетният ветрец пренася прашеца от ресите върху цветовете на кичурчетата и така става опрашването. В опрашените цветове се образува плодът – светлокафяви, продълговати жълъди. Те имат сивозелени, окосмени куполки, които приличат на панички. Жълъдите узряват за една или две години през октомври. На открито изсъхват и бързо губят кълняемостта си. В природата се запазват под шумата, а в разсадните се съхраняват в трапове или сандъци, където се смесват с пясък, слама или шума. Жълъдите на летния дъб имат дълги дръжки, а на зимния къси. Дървото дава плод през 5-7 години, и то чак към 70-80-годишна възраст. Младото дъбче расте много бавно. Най-бързо дъбовите фидански растат между 10-25 годишна възраст.
Дървесината на дъба, е здрава и, е ценна за строителството и мебелното производство.