„Трифон Зарезан”, е един от най-прочутите български празници. Постарому празника се чества на 14 февруари заедно със „Свети Валентин”, но Българската православна църква отбелязва Трифоновден официално на 1-ви февруари. В различни краища на България може да срещнете празника под още много други имена – Трифун пияница, Трифун Зарезой или Зарезановден. Той се чества от всички лозари, градинари и кръчмари.
За празника се носят много легенди, но най-известната, е тази за брата на Богородица – Трифон. Тя гласи следното: 40 дена след раждането на сина й, Богородица отива до лозето, за да посети брат си Трифон, който го подрязва. След като я вижда с дете на ръка, с усмивка на лицето, той изрекъл следните думи: „Девица си, пък син имаш”. Богородица бива силно огорчена от неговите слова и като се прибира вкъщи казва на майка си: „Отиди на лозето с кърпа и сол, че Трифон си, е порязал носа”. Хуква майката към лозята и какво да види – на Трифон нищо му няма. След като споделя на Трифон какво й, е казала Богородица, той се изсмял и рекъл: „Аз не режа така, а така” и миг по-късно, когато понечил да й покаже как реже, си отрязал носа. И от тогава насам, този ден се отбелязва като „Трифон Зарезан”.
По стара традиция, празника се посреща с богата трапеза, на която задължително присъства бъклица с вино. За основно ястие на Трифоновден се счита пълнената кокошка, която се сготвя по специфичен начин. Плънката трябва да бъде от ориз или булгур, след което кокошката се вари цяла и препича на саджак. Освен пълнена кокошка и вино, на трапезата задължително трябва да има домашно омесена пита. Рецептата за нея, е изключително проста – 1 килограм брашно и 1 чаена лъжица сол. Към тях се добавят две-две чаши половина хладка вода и тестото се меси, докато не стане на шупли. След което се завива с кърпа или друг памучен материал, за да не му изсъхне кората. Това са задължителните три ястия, които трябва да присъстват на трапезата на всички хора, които посрещат „Трифон Зарезан”. Освен тях на трапезата може да добавите и други ястия – сушени плодове, ядки, салати и мезета.
Празникът, е известен със своите народни обичаи. Сигурно повечето от Вас са чували за ритуала „зарязване”, които се извършва на този ден. „Зарязването” се извърша по следния начин: в една вълнена торба се слагат варена кокошка, вино и хляб. С такава торба отиват няколко мъже на лозето, където се прекръстват и всеки един от тях отрязва от три главини по три пръчки, след което отново се прекръстват и поливат лозето с вино. В края на ритуала се избира „цар на лозето”. Той се окичва с два венеца от лозови пръчки. Единият го носи на главата, а втория на раменете. След което се качва на колесар и бива закаран до селото от лозарите, под звуците на гайди и тъпани. Царят и лозарите преминават през всяка къща, където трябва да бъдат посрещнати от домакинята с вино. След като бъдат почерпени за здраве, останалото вино се излива върху дрехите на царя с благословията „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете”. За цар обикновено се избира някой по-заможен човек, тъй като, след като бъдат обиколени всички къщи в селото се отива в неговия дом, където се продължава угощението.