След като архиепископ Йосиф пристигнал в Плиска с необходимото число свещеници, изпратени от патриарх Игнатий, княз Борис пристъпил към разрешаване на въпроса за отстраняването на латинското духовенство от България. В продължение на повече от тригодишното си властвуване над Българската православна църква папата напълнил страната ни с латински свещеници, чийто духовен началник бил епископ Гримоалд. За да може да се освободи лесно и действително от това духовенство и за да излезе невинен пред папата, Борис решил да действува по дипломатичен начин, както действувал и когато се обърнал към споменатия събор за разрешаване на въпроса досежно юрисдикцията над Българската църква. Той склонил епископ Гримоалда, началник на латинското духовенство в България, и той -издал заповед за напущане на страната, като се мотивирал, че съгласно решението на вселенския събор Българската църква минава под ведомството на цяриградския патриарх, поради което латинското духовенство трябва да освободи страната.
Преди още да стане известно решението на събора в Рим, Гримоалд напуснал България заедно с подчиненото му латинско духовенство. По него княз Борис изпратил до папа Адриана II писмо, в което изказвал привидно съжаление, че е бил принуден от съборно решение да скъса с Римската църква и да приеме гръцко духовенстьо. Папа Адриан II не одобрил решението на събора, но не е известно, дали той писал на Бориса по този случай. В писмо до император Василий и писмо до патриарх Игнатий обаче папата протестирал против изпращането на гръцко духовенство в България и се опитал да си възвърне влиянието над Българската църква, но не успял. До същото се домогвал и неговият приемник пнпй Йоан VIII, от когото са запазени шест писма, четири от които са отправени в Бълграия: до княз Бориса, до двама от неговите боляри и до гръцкото духовенство тук и две в Цариград: до патриарх Игнатий и до император Василий I. Папа Йоан VIII убеждавал княз Бориса да върне латинското духовенство в страната си, а двамата боляри за го убедят в това, като изтъквал, че гърците са потънали ереси. На гръцките епископи в България писал, че свещенодействат незаконно в българските земи и им заповядвал в срок от 30 дни да напуснат страната, като ги заплашвал с отлъчване oт църквата случяй на неподчинение.
От патриарх Игнатйя искал под страх на същото наказание и в същия срок да изтегли гръцкото духовенство от България, а от императора — да възвърне на папския престол Българската православна църква. В същия дух и до същите лица в Цариград и България, без патриарх Игнатйя, били писани и други писма от Рим, но напразно. В Рим не могли да схванат, че българският княз, в ръцете на когото се намирала цялата тази работа, не желае да остане под властта на латинците. Папа Йоан viii не успял да си възвърне влиянието над Бългтрската църква и чрез събора от 879 г., който бил свикан за възстановяването на Фотия на патриаршеския престол в Цариград. Когато папските представители подигнали българския въпрос, съборът го отклонил под предлог, че не е компетентен да се занимава и да реши този въпрос. Йоан viii наново се обърнал към княз Бориса по въпроса, но и този път българският княз останал непреклонен. Нарочният папски пратеник от Рим да предаде папския протест Против поведението на събора на император Василия I пък бил арестуван.