Колкото по-близо е новият век, ознаменуващ началото на третото хилядолетие, толкова повече са основнията за безпокойство.
Глобалният кризис, приемайки все по-нови форми, се разраства като снежна лавина. Към проблемите на ядреното въоръжаване и продоволствения проблем в края на ХХ столетие се добавя и назряващата компютърна катастрофа, и крахът на финансовата система на редица страни, а също политическите катаклизми (най-големият от тях е разпадът на СССР), проблемът на хиперурбанизацията, неизвестни досега болести и епидемии.
Особено опасен характер приема екологическият кризис.
Още в седемдесетте години учени от Римския клуб ясно показаха „пределите на ръста“, а именно това, че при съхранение на сегашните тенденции на научно-техническото и икономическо развитие, човечеството ще изпадне в глобална катастрофа и тя ще стане в първата половина на ХХI век.
Така уви това и става. Съгласно данните на Международния съюз за охрана на природата в средата на осемдесетте години на двадесетото столетие са били унищожени вече 40% от тропическите гори – главните дробове на планетата, а останалите гори продължават да се повалят и изгарят със скорост двадесет хектара в минута. Практически пълно изтощение на тези гори по изчисления на учените ще настъпи все пак в първата половина или в най-добрия случай в средата на ХХI век. В почвата всяка година се внасят 3 млн. тона отровни химикали. Една трета от тях се размива във водоемите и попада в атмосферата. За последния половин век в природната среда са попаднали 6,5 млрд. тона желязо, с порядък е нараснало замърсяването на биосферата с олово и кадмий. Земята е застрашена и от увеличаването на пустините: деградацията на сушата става със скорост 44 хектара в минута (така например в Казахстан са станали на пустиня вече 63 млн. хектара аридни пасища и на тях възникват огнени бури и движение на пясъците).
При такива темпове и мащабно антропогенно въздействие, разрушително за биосферата, тя ще може да просъществува не повече от петдесетина години както подчертава в едно от своите последни интервюта Жак-Ив Кусто.
При тези условия Земята, бидейки жива система, естествено, започва да реагира на хорските деяния. Тя се опитва да се очисти от наслоенията, създадени от човешката алчност и агресивност, хвърляйки от себе си онзи човешки баласт, който й пречи да се намира в хармония с Космоса. Наистина тя е свързана с него с определени полета и енергии, а хората създават на Земята такива аури, които изолират планетата от влиянието на ритмите на Космоса.
Ето защо в последните години на нашата планета така зачестиха ураганите, тайфуните, наводненията и земетресенията. Известно е, че например в резултат на природния феномен „Ел Ниньо“ през 1998 година под вода се оказаха три страни от южноамериканския континент; а от наводнения същата година в Китай пострадаха 280 милиона човека.
Космосът от своя страна, усилва въздействието на вътрешните ритми на Земята и на нейната жизнена обвивка, помагайки да се балансират земно-космическите процеси, още повече че Космосът встъпва в своя нов цикъл – така наречената ера на Водолея. С това са свързани опасни за човечеството изменения в характера на движение на планетата Земя, в структурата и качеството на нейната атмосфера. Отклонява се магнитната ос, уплътнява се гравитационното поле, сменят се вибрациите на Земята. Неумолимо се разрежда озоновият слой, защитаващ нашата планета от ултравиолетовата радиация на Слънцето, която е гибелна за сега съществуващите форми на живот; над много региони, в това число и над Казахстан, озоновият слой е практически напълно унищожен.
За сегашните катастрофални за хората земно-космически процеси, в частност, за преместването на земната ос на границата на ХХ-ХХI век, отдавна предупреждават както учените (астрономи от Института на Щернберг през юли 1996 година са забелязали забавяне на въртенето на Земята, което заплашва затопляне на климата, мощно топене на ледниците и повишаване нивото на моретата), така и ясновидци, астролози, представители на много религиозни движения.
Основанията за тревога са още по-значителни, от това, че именно такъв край са предрекли на света древните свещени текстове на разните народи (вж: Лотосова сутра 16; 2 Петър 3:6-7; Вишну пурана 4:24; Корана 14,21:104-105, 69 и много други източници) Съпоставяйки тези текстове със съвременното положение на нещата на планетата, не може да не се види, че пророчествата се сбъдват, че те стават не абстрактни или символични фрази, пригодни за коя да е епоха на предисторията, а съвършено точно отразяват особеностите на нашето време, отбелязано като никога досега с невиждани апокалиптични сътресения. Небе, „ставащо слабо“ и земя, „събираща огън за погубване на нечестивите човеци“ – защото се разрежда над планетата озоновият слой и ултравиолетът започва своята гибелна работа. И земята „се заменя от друга земя“ – защото се сменя земната ос, съпровождайки своите вибрации с болезнени тръпки.
Да, всичко свидетелства за това, че наближава „последното време“, критичният период в живота на човечеството, наречен на езика на свещените писания „Краят на света“, а на езика на науката – „глобална катастрофа“. Доколкото този Край е неедномоментен акт, а достатъчно дълъг процес (гибел на всички и всичко, едновременно, изведнъж, никого не спасява и даже не наказва), дотолкова може в известен смисъл да се твърди, че катастрофата не „приближава“, а е станала свършен факт. Наистина началото на процеса е вече самият този процес; така „нощ“ ние наричаме не нейното завършване, не и началото на зората, а времето на настъпването на тъмнината. Хората в своето болшинство не вярват в катастрофата и продължават да живеят по старому – и точно в това нежелание на хората да се променят към по-добро се състои и главната катастрофа, този коренен кризис, от които зависят всички останали кризиси в живота на човечеството.
Какво ще помогне на хората да преодолеят тази опасна граница? Какви са възможните начини за избягване на пълната и окончателна катастрофа?
Някои са склонни да предполагат, че в последния момент хората ще съумеят нещо да предприемат; самият този „последен момент“ заставя хората да издирват защитни мерки. Да, такива мерки навярно ще се предприемат. Но въпросът е – какви именно? Ще бъдат ли те достатъчни за спасението? И къде е гаранцията, че те въобще ще бъдат намерени? Наистина в последния момент може нищо да не успее.
Затова другата рецепта за спасението на човечеството се състои в това, то да се готви за лошото своевременно. При това човек не бива да се уповава на нищо и на никого освен на самия себе си. Той е длъжен веднага да почне да се занимава със своето психическо, физическо усъвършенствуване в съответствие с традиционните и новите психофизически техники, медитации, технологии за овладяване на скритите ресурси и енергии на организма.
На това следва прямо да се възрази: никаква психотехнология, никакъв тренинг, никакво физиологическо усъвършенстване само по себе си не ще помогне. Доколкото всички те са „техники“, дотолкова са и формални. Те не изменят съществото на човека, не заменят живата душа със себе си и затова повече способстват (или най-малко не препятстват) продължаващото насилие над Земята, отколкото да я спасяват. И когато Земята започне да се защитава сериозно, няма да ни спасят нито „чакрите“, нито „каналите на фина енергия“, нито „разширеното съзнание“ – хората ще бъдат просто съборени по лице на земята.
И все пак хората се надяват. Болшинството се уповават на някакви нови технологии на производство, които няма да нанесат ущърб на природата. Успокоявайки се, хората казват: „Учените непременно нещо ще измислят“. Но не са ли напразни тези упования?
Бедата е вече в това, че те прехвърлят отговорността на плещите на другите хора. „Някой“ ще намери за нас изход от трудното положение. Но къде е този „някой“ и кой е той? Има ли наистина изследовател или група изследователи, която вече е действително близо до създаването на екологически безвредни технологии в разнообразните отрасли на производството? Да допуснем, че има (затваряйки очи на принципиалната невъзможност да се създаде органично безотходно производство). Но ако тези нови технологии, ненанасяйки вреда на природата , нанесат непоправим ущърб на човешкото развитие? Ако тези технологии поощрят леността и алчността и превърнат хората в търтеи? Пример за това е – така наречената „нанотехнология“, поставяща си за цел да получи с помощта на миниатюрни битови прибори всичко необходимо от въздуха.
И така, ясно е, че новата техника и технология не са панацея за глобалната екологическа катастрофа. Тази техника и технология първо трябва да се създаде, което вече е проблематично. Второ, техниката и технологията могат само да отсрочат гибелния край на човечеството за някакво време и по-скоро за много кратко. И това е в най-добрия случай. В по-лошия – новите технологии ще поощрят увеличаването на човешката плът и само ще ускорят катастрофата и увеличат нейния мащаб.
Може би в такъв случай са прави тези, които считат, че в своя екстремум техниката все пак ще донесе спасение, защото тя е съставена от изобретения, които изискват прогресивни социални форми? С други думи, дивакът няма да се справи с управлението на самолета и значи дивакът трябва да стане цивилизовано същество.
Но в това е и работата! Не техниката сама по себе си ще допринесе за избавление от бедите и още повече не техниката „в своя ескстремум“, който може лесно да стане гибелен за човечеството. Спасение ще донесат не просто „прогресивните социални форми“, защото ние вече видяхме каква е цената на „прогреса“ в предисторията. Истинското решение на глобалния проблем зависи в крайна сметка само от собствените усилия на човека, насочени към осъзнаване на своето място в универсума, на решително изменение на неговото отношение към природата, към хората, към самия себе си.
Човекът трябва да престане да се уповава на света на машините, видимо възнасящ го над природата, а по същество разделящ го от нея. Трябва да престане да посвещава своето време на психофизически стремежи във висшите светове: към това не го зове нито природата, нито Бог. Максимална близост със земята-хранителка, умение да произвежда всичко необходимо за живота самостоятелно, със своите ръце – ето какво е необходимо на съвременния човек, ако той иска да оживее в условията на започналия глобално очистителен космически процес…
Това очевидно предполага известен аскетизъм. Ако не преустроим нашия организъм в съответствие с преустройването, ставащо в природата на Земята и Космоса, ние обричаме нашето тяло на това, че то просто ще се разруши и при това много скоро. Значи, следва коренно да променим целия характер и ритъм на нашата сегашна жизнедеятелност. Важно е например да преминем към вегетарианство, а в края към веганството, т.е. да се откажем от храни с животински произход. От това зависи изменението на формулата на кръвта, необходима за защита от ултравиолетовата радиация, рязко усилена от постепенното изчезване на озоновия слой.
Разбира се, преходът към естествения начин на живот, близостта на природата сами по себе си не ще спасят човечеството, няма да му помогнат да преодолее своята дивост и своята насоченост към природата като на средство на удовлетворение на плътските интереси. Главното, което е необходимо на човека редом с хармонизацията на отношенията с природата, е развитието на неговата душа, изменение на неговото отношение към близкото и далечното. Към всички без изключение човек трябва да се отнася по човешки, не само да изразява това с думи или външни благообразни действия, но и да обича хората истински, с цялото свое сърце. Спасението на човека е в това да избави своя вътрешен мир от егоистични мисли, алчни пориви и грабителски наклонности. Само възстановявайки своята хармония с своето творческо начало и само правейки изделия и продукти с майсторството на своите ръце с другите, безвъзмездно и по принципа на недоходния обмен, човек ще застане на Пътя на Истината.
По такъв начин спасението е в радикалното преразглеждане и изменение на светогледа, светоотношението и формата на битие на човека в света. На въпроса „какво ще помогне на хората?“ отговорът следователно е еднозначен: нищо. Защото да се измъкнат от тресавището, в което са попаднали и което са сътворили собственоръчно, са длъжни сами хората.
Но тогава възниква нов въпрос. Ако досега човечеството не се е измъкнало от това тресавище и не знае как да направи това; ако то не е в състояние да живее по законите на всеобщата любов и творчество; ако то все още пребивава в дисхармония със себе си и природата и не умее да се изменя и самовъзпитава, то вече не какво, а кой ще възпита „дивото“ човечество, кой ще го научи на човечност?