Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), въведени с Договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1997 г.) и Ница (2001 г.), определят основните задачи на ЕС в областта на отбраната. На тази основа ЕС изгражда своя „втори стълб“, онези политики, при които решенията се вземат на основата на междуправителствени споразумения и при които Комисията и Парламентът играят само второстепенна роля. Решенията в тази област се вземат единствено с консенсус, въпреки че отделните държави имат правото да се въздържат от гласуване.