Amanitopsis vaginata var. crocera ю н и—o к т o м в p и
Среща се в широколистните гори и по-рядко в иглолистните. Обича повече покрайнините на храсталаците и поляните около тях. Расте поединично и в малки групички по няколко.
На повърхността на земята се появява бяло продълговато яйце, което, когато плодното тяло вътре в него нарасне и се развие, се разпуква и от него излиза плодното тяло на гъбата.
Шапката отначало е кълбовидна, а после става плоска. Когато порасне гъбата, по шапката се наблюдават налепи от външното покривало. Ръбът й е гъсто набразден с линийки, а пластинките са гъсто подредени и по цвят бле-докремави, крехки и чупливи. Месото е кожесто и тънко. Пънчето е по цвят коприненобяло, прошарено с тъмни петна. На него няма пръстенче, а в основата му остава продълговата торбичка.
Много опасна за бране гъба, защото по цвят много прилича на зелената мухоморка (Amanita phalloides), а расте и между нея, поради което се иска голяма осторожност при брането й.
Когато е млада, не може да се направи разлика от зелената мухоморка и затова трябва да се изчака да се развие и тогава да се бере. Разликата между двете гъби е и тази, че сурогризката няма пръстенче на пънчето и ръбът на шапката е набразден, но това не е гаранция, тъй като и пръстенчето на зелената мухоморка пада, поради което при гъбосъбирането може да стане грешка, която да коствува и живота на човека.