Amanitopsis vaginata var. alba ю н и—о к т о м в р и
Хубава, стройна гъба. Расте във всички иглолистни и широколистни гори, но повече се среща покрай храсталаците и поляните край тях, поединично и на малки групички в полите на всички наши планини. Отначало се показва на повърхността на земята като малко бяло продълговато яйце и щом почне да нараства гъбката, продълговатото яйце се разпуква и от него се показва плодното тяло, а покривалото остава в основата като продълговата торбичка.
Шапката отначало е кръгла, после става плоска и понякога с парцалчета от покривалото по нея, които при застаряване на гъбата липсват. Цветът на шапката е лъскаво коприненобял. Ръбът на шапката е набразден по края с линийки, гъсто подредени една до друга. Пластинките са гъсто подредени и нежни. Месото на шапката е бяло, крехко и слабо. Пънчето е по цвят ко-приненобяло, без пръстенче и често напукано и наподобява бял разцъфнал се крем. В основата му остава продълговата бяла торбичка .
Ядлива е, но е много опасна, защото расте по местата, където растат белите мухоморки, като много мъчно може да се направи разлика в младата й възраст с тях и само когато плодното тяло порасне и се оформи добре, може да се направи тази разлика.
Разликата между бялата сурогризка и белите мухоморки е тая, че на су-рогризката ръбът на шапката е набразден, а на белите мухоморки — гладък, и че сурогризката няма пръстен, а мухоморките имат пръстен.