Среща се почти навсякъде в нашите иглолистни и широколистни гори, по храстите, покрай пътищата и горските поляни, предимно в дъбовите гори. У нас се среща в големи количества из Габровско, Троянско, Еленско, Тетевенско, Севлиевско, Ловешко и други подбалкански места, около София, Витоша, Лозенската планина, Плана планина, Стара планина, Рила и Пирин (над Банско), като стига до алпийския пояс на Пирин из клековете на Бъндериш-ките езера.
Шапката е полукълбеста, белезникава, светлокафява, жълтокафява до тъмнокафява, понякога светлосива ; достига до 40 см широчина и до 2,3 кг. Ципата на шапката е здраво сраснала с месото. При по-старите гъби ръбът се обръща нагоре и кожата се набръчква. Месото е бяло и при разчупване при младите гъби не мени цвета си. Има приятна миризма и сладък вкус. Спороносните тръбички не са сраснали с месото и лесно се отделят от него. Срещат се екземпляри с жълти и бели тръбички. При остаряване стават жълтозелени. Пънчето е тумбесто, издуто, дебело и здраво, намрежено с тъмнокафяви нишки. Това е най-хубавата вкусна, ароматична и доходна гъба за ядене и се употребява за приготвяне на всички видове ястия, за мариноване, стерилизиране, а е най-добра и за сушене. Най-много търсената гъба на вътрешния и външния пазар.
Неядливият й двойник е горчивата манатарка), която се отличава по това, че отдолу спороносният й пласт е с нежнорозов фламингов цвят и е много горчива на вкус.