Човек, който преди няколко години беше убил християнски проповедник, беше ухапан в джунглите от змия и умря. Когато дойде в отвъдния свят, той видя около себе си добри и зли духове.
И им каза: „Не е нужно да изповядвам своите грехове, тъй като те са открити пред всички очи тук. В света аз можех да ги укривам, но тук не мога. И бих искал като тебе да живея на небето, но ето че не мога да понасям дори най-слабата светлина на себеразкритието в света на духовете. Най-голямата пречка за мене се състои в това, че чрез моя грях съвестта ми е тъй закоравяла, та моето същество не може да се обърне към Бога за покаянието. Аз вярвам, че в мене вече няма никаква сила за него. Тъй че, остава да бъда вечно погребан в тъмнината. Ах, моето положение е окаяно. Докато говореше това, обхванат от страх, той падна надолу, там в мрака. Тогава един от ангелите каза: „Ето тук съвсем не е нужно да се произнесе съдебно решение. Животът му е вина. Не е потребно да го доказвам илн да довеждам свидетели против него. Наказанието на всеки грешник започва в сърцето му, докато още живее в света. Бог.тук така е благоволил, че овци и кози, т. е. праведници и грешници, сами по себе си да се разделят, според своето духовно състояние. Бог е сътворил човека, за да живее в светлина, където духовното му здраве и радост да траят вечно. Затова и никой човек не може да бъде щастлив в тъмнината на ада. Но също тъй малко може да се чувства той добре в светлината вследствие на своя развратен от греха живот. Затова един грешник на където и да иска да се обърне, винаги ще се намери в ада. По съвсем противоположен начин е устроено положението на праведника, освободен от греха, — той навсякъде е в небето.