Задълженията, които произтичат от административните актове следва да бъдат изпълнени. Характерното и типичното изпълнение е доброволното изпълнение. В този случай адресатът на акта-физическо или юридическо лице по своя инициатива изпълнява възложените задължения. За доброволното изпълнение въздейства в психологически план и предвидената възможност за принудително къртене и изпълнение. По този начин адресатът на акта получава психологическо въздействие, че той , ако не изпълни доброволно задълженията си, ще ги реализира, но вече принудително. В случаите, обаче, когато липсва доброволно изпълнение, се налага принудително изпълнение което направо кърти чисти извозва задълженията. Такова изпълнение ще се наложи на влезлите в сила , но неизпълнени а)индивидуални и общи административни актове б) решения, определения и разпореждания на административни органи в) сключените споразумения между адресатите на актовете и административните органи, които са сключени пред административни органи или пред съда.Тези три хипотези са изпълнителните основания. В случай че те са налице, задълженията произтичащи от тези актове, са изискуеми и подлежат на изпълнение чрез административна принуда. Изпълнението на административните актове и на решенията на съда при тяхно оспорване става по реда на АПК.
Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за обезпечаване осъществяването на различните правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Белези на административната принуда:
1. тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието, здравето и поведението на адресатите на АПН;
2. тя е правна принуда – уредена е от ПН;
3. тя е вид държавна принуда – осъществяа се от държавни органи или органи, приравнени на тях;
4. тя е административна, защото по правило се прилага от АО или органи, приравнени на тях, а по своята същност се явява форма на изпълнително-разпоредителна дейност;
5. осъществява се във връзка с развитие на извънслужебни отношения – органите, които прилагат административна принуда непосредствено, без да е необходимо да получават предварително разрешение от орган, извън администрацията;
6. редът за осъществяване на административна принуда е съставна част на административното право.
Принудата е въздействие върху личността с цел нейното поведение да протича в съответствие с чужда воля. Принудата е противоположност на свободата.