На брокерския тип пазар между преките участници в сделката се появява посредник като представител на интереси на една от страните по сделката.
Брокерът има задача да търси отсрещната страна по сделката. Той съдейства за сключване на сделката. Той изпълнява функцията на селектор на купувачи или продавачи с близки интереси. Сред множеството участници на пазара той търси този от продавачите(купувачите), чиито представи за условията на сделката стоят най-близо до интересите на неговия клиент. За да може да изпълни тази функция на „селектор“, брокерът:
» събира и предоставя информация за потенциалните продавачи и купувачи и
» получава затова комисионна.* Следователно, между икономическите характеристики на аукционатора и брокера има съществени различия:
За разлика от аукционатора, чиято роля е пасивна, дейността на брокера за свързване на преките участници в търговията с ценни книжа се характеризира с инициативност и активност.
Докато аукционаторът регистрира постъпилите в заявките цени, чрез използване услугите на брокер преките участници в сделката целят постигането на обосновани цени, по които да се предлагат и търсят ценните книжа.
Брокерите се появяват, за да компенсират недостатъците на пазара в периоди, когато на него няма достатъчно участници, когато е „тънък“ за своя сметка.
За собствена сметка те закупуват ценни книжа, когато публиката ги продава, и за собствена сметка продават ценни книжа, когато публиката търси да закупи ценни книжа. Те са една от страните по сделката.
За да могат да участват на пазара непрекъснато, дилърите трябва да разполагат не само с необходимите капитали (за да закупуват ценни книжа), но в същото време и с ценни книжа, които да са готови да продават.