На борсите се дават много различни определения, повечето от които са малко или много хиперболизирани. Тя бива наричана по различен начин: „пазар на пазарите“, „мотор“ или „нервен център“ на либералната стопанска система, „резервоар на капитали“, „барометър“, „пулс“, „сърце“, „ядро“, „пророк“ на пазарната икономика. Във всички тези квалификации има по нещо вярно. Даже в по-свободните интерпретации като „водовъртеж на милиарди долари и на милиони човешки съдби“, „Монте Карло без музика“, „царство на хазарта“ има по зрънце истина.
Всъщност погледнато строго професионално, борсата е пазар. Този пазар има важни особености, така че същността му не се покрива с обикновената представа за това понятие. За да бъде определението на борсата по-пълно, в него би трябвало да се съдържат поне следните елементи:
– борсата е организиран, регламентиран пазар с установени от закона принципи и строги вътрешни правила за работа;
– на борсата се търгува с предварително известни и взаимно заменяеми ценности, поради което не са налага изнасянето на тези ценности на пазара, нито даже като мостри;
– типизирането и шаблонизирането на борсовите сделки дават възможност
действителните крайни купувачи и продавачи да се представляват от специализирани
посредници и да не се явяват при сключване на сделките, а и тяхното персонално
присъствие нито е необходимо, нито физически възможно;
– борсите са периодични пазари, които функционират редовно всеки работен ден.
С оглед на тези особености понятието „борса“ може да се дефинира така: борсата е регламентиран пазар, на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимнозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и предлагането.
Погледнато от езиковата страна на въпроса фондовата борса се определя с две основни понятия. Първото е английско название а второто, произлиза от фламандски език. Приема се, че тази дума произхожда от фламандска благородническа фамилия в герба на която имало торба пари и пред къщата на която в гр. Брюге във Фландрия са се събирали търговци през ранното средновековие за сключване на сделки. От тази дума идват названията на всички езици в континентална Европа. Българското наименование „фондова борса“ произлиза от руското фондовая биржа. Тук прилагателното „фондовая“ изглежда не на място; то вероятно идва от „фондм“ – остаряло название на облигациите.
Борсите биват главно два вида – стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието в него могат да се включат още валутни, фрахтови, застрахователни, трудови и други борси. В последно време успоредно с развитието на електронните средства за съобщения и информация стоковите сделки се извършват успешно и експедитивно чрез преки контакти между партньорите и поради това голяма част от тях не минават през борсите. Що се касае до фондовите борси, точно развитието на електрониката им дава мощен тласък за нова широка експанзия.
За много хора, които за пръв път се запознават с фондовите борси, термини като пазар на ценни книжа, тяхното функциониране, механизъм и работен жаргон изглеждат странни и неразбираеми. Самият факт, че на тези борси някой може да продаде нещо, което не притежава, и да спечели от това, се възприема едва ли не като съмнителна сделка. Всъщност това е напълно легална и широко разпространена срочна сделка на фондовите борси (само на голямата Нюйоркска борса всяка година се извършват такива сделки на сума между 3 и 3,5 милиарда броя акции). Внушителни са също така и мащабите на операциите. На всяка от големите световни борси годишно се купуват и продават няколко милиарда броя ценни книжа, а тяхната сума възлиза на стотици и хиляди милиарди долари.
Борсите и особено фондовата борса се считат за перфектен пазар. На борсата законът на търсенето и предлагането („в пазарната икономика търсенето и предлагането са еднакви – само цените се менят“) действа най-бързо и адекватно. Останалите пазари реагират по-бавно на този пазар. Докато на обикновените пазари цените се определят от продавача, а купувачът в зависимост от цената решава да купи или да не купи, на борсата двамата са гъвкави и еднакво активни участници в търсенето на взаимно приемлива цена. Те могат да предлагат цени за покупка или продажба или да оставят на контрагента да предлага такива цени и да се конкурира с останалите купувачи и продавачи.
На стоковия пазар повишаването на цените също предизвиква увеличаване на предлагането, но това в повечето случаи става сравнително бавно до изчерпване на наличната стока. При селскостопанските произведения например попълване на пазара може да има едва след нова реколта на следващата година. При високи цени търсенето се ограничава, но и тук това става при равни други условия и е в зависимост от степента на еластичност на търсене на съответната стока. И при спадане на цените на стоките потреблението се увеличава и предлагането се намалява, но не веднага, не при всички случаи и не в същите пропорции, в каквито се изменя цената.
Далеч по-динамично се развиват събитията на фондовата борса. Там обект на сделките са ценните книжа – най-типичната взаимозаменяема „стока“. Попълването на пазара с тях не зависи от някакви природни и други условия, а само от интересите на участниците и, както се казва, за да се подчертае неограничената свобода на този пазар – „от капацитета на печатарската машина“. На фондовите борси законът за търсенето и предлагането действа без всякакви задръжки и условности. Това прави фондовите борси огромни финансови резервоари и ги превръща в мощно средство за дислокация на финансови ресурси от един отрасъл в друг, от една страна в друга.
Доколкото е прието да се счита, че закон е задължително за изпълнение разпореждане, „спуснато“ по административен ред „отгоре“ законът за търсенето и предлагането не може да се разглежда като такъв вид закон. Той се е формирал спонтанно от поведението на стопанстващите субекти, за които няма никакво нормативно задължение да го спазват. Въпреки това неспазването на този закон води до неминуем провал не само на отделни стопански организации, но и на цели стопански системи. Докато останалите закони са, общо взето, мимолетни, подлежат на изменения, допълнения и различни тълкувания, законът за търсенето и предлагането е вечен и неизменим. Пример за действието на този закон дава едно от изданията на Цюрихската фондова борса. За разлика от обикновените пазари борсата се отличава с висока степен на организация и стриктна регламентация. На останалите пазари няма ограничения за присъствие или участие; достъпът до фондовите борси е ограничен за упълномощени посредници. На обикновените пазари условията на сделките се договарят при всеки отделен случай; при сключване на сделки на фондовите борси може да се избира само между няколко точно определени форми на борсови операции. При другите пазари приключването на сделката е според договореността на страните; на борсите приключването на сделката става само според законоустановени норми и вътрешноборсови правилници. Перфектната организация на борсите се предопределя главно от обстоятелството, че там се търгува с взаимнозаменяеми, заместими ценности.
Докато на обикновените пазари намирането на средна цена, която да задоволява както продавача, така и купувача, е по-продължителен процес, при борсовата търговия тази цена се постига в течение само на няколко минути, а ако сделката се извършва по електронен път – само за секунди. Сделка на борсата се осъществява, когато интересите на купувачите и на продавачите по отношение на цената съвпаднат.
Кривата на търсенето показва, че колкото по-ниска е цената, толкова по-голямо е търсенето и че при висока цена’предлагането расте. Пресечната точка на кривите на търсенето и предлагането представлява съвпадането на интересите на купувачите и продавачите и има за резултат сделка. Това представяне на условията за сключване на сделки на борсата е абстрактно и теоретично, но то е основата, върху която се гради търговията на борсите, а и не само на борсите.