Разпространение. Среща се в различни разновидности из храсталаците, горите и каменливите места до 1600 м н. в. навсякъде из България.
Описание. Многогодишен храст с дълги, прави или извити зелени и кафяви стъбла, достигащи на дължина до 3 м. Коренът прониква дълбоко в почвата. Листата са голи, текоперести, с 5 до 7 листчета, които са с къси дръжки, яйцевидни, назъбени и със сраснати с дръжката прилистници. Както стъблото, така и листната дръжка са покрити с бодли. Цветовете обикновено са единични, розови, рядко бели, с петлистна неопадваща чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е лъскав, яркочервен, месест, отвътре с копринени власинки и многобройни жълтеникави и твърди семена. Медоносно растение. Цъфти през май—юни.
Използуваема част. Плодовете на шипката, брани при пълното им узряване, докато са още твърди, през септември—октомври. Сушат се в сушилня до 100°С. Изсушените плодове са червени, без миризма, но със сладникаво-кисел вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. Изсушаването на шипките може да стане и на сянка, но поради бавността на сушенето в този случай част от витамините се губят.
Химичен състав. Съдържа до 0,5% витамин С, витамин В2, витамин К, флавоновите гликозиди кемпферол, кверцетин, изокверцитрин и 3-гликозидкемпферол, захари, пектин, плодови киселини, главно лимонена и ябълчена, провитамин А, ликопин, рубиксантин, а също и дъбилни вещества, витамин РР и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува пикочогонно, кръвоспиращо и заничащо. Използува се главно при застой на течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, нефрити, диария, стомашни спазми, кръвоизливи (от различен произход) — от стомаха, червата, белите дробове и др. — и авитаминоза.
В българската народна медицина плодът на шипката се употребява при трудно уриниране, албумин, захарна болест, червен вятър, магарешка кашлица (същото действие имат намиращите се по стъблата шипкови тумори), атеросклероза, маточни кръвотечения и др. Семената се прилагат при пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Корените и венечните листа се дават против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно, взето по кафена лъжичка след ядене, се препоръчва при изпаднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява за промивки при сълзене на очите (отварата).
Начин на употреба. 1 супена лъжица от плода на шипката се вари 10 мин. в 200 г вода. Отварата се пие като чай (по такъв начин не се губят витамините). Полезна ншитка през зимата е т. нар. шипково вино. Приготвя се по следния начин: 1/2 кг леко счукани шипки се слагат в 5 кг вода заедно с 1/2 кг захар и като се разклащат често, се оставят да стоят 6 дни (през зимата до печката). Течността се прецежда и се пие вместо вода. Останалите шипки повторно се заливат със същото количество вода и захар. По желание във „виното“ може да се добави жълтата кора на един лимон .или 50 г боровинки. При пресни шипки дозата е 1 кг плод.