Разпространение. Расте по скалистите и каменливи поляни, из торфищата, иглолистните гори и високопланинските пасища във всички наши планини над 800 м н. в.
Описание. Многогодишно разклонено храстче с ръбести зелени стъбла, достигащи на височина до 40 см, и пълзящо коренище с множество разклонения. Листата са с къси дръжки, голи, светлозелени, назъбени, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са разположени в пазвите на листата. Те са единични и розови, с петлистна чашка, четири-, петлистно венче и 8—10 тичинки. Плодът е синка-вочерен, сочен, с многобройни полулунни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Листата и плодовете. Листата се берат през време на цъфтежа, през май—юни, и то ако са добре развити и са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените листа са със зелен цвят от горната страна и по-светъл от долната, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Плодовете се събират, когато узреят, през август—септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 70°С. Изсушените плодове са синьочерни, набръчкани, с характерна плодова миризма и сладни-каво-кисел вкус. Допустима влажност 21%. Опаковат се в торби. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Листата съдържат дъбилни вещества, до 20% производни на пирокатехина, гликозидите миртилин и нео-миртилин (с инсулиноподобно действие), флавоноидите кверцетин, изокверцетин и кверцитрин, мератин, рамнозид-кверцетин, витамин С, етерично масло, провитамин А, олеинова, урсолова и хининова киселина и др.
Плодовете съдържат до 12% дъбилни вещества, миртилин (растителен инсулин), до 7% органични киселини, захари, витамин С, провитамин А, витамин В-комплекс, багрило, арбутин, пектин и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува калкулолитично (т. е. разрушава камъни) в жлъчката и бъбреците, заничащо и възбуждащо апетита. Прилага се при камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката, диария и газове.
В българската народна медицина листата на черната боровинка се употребяват още при захарна болест, хроничен бронхит, болки в стомаха с повръщане, лош дъх на устата, бяло течение и др.
Плодовете се употребяват против диария (особено при децата), отслабване на зрението, захарна болест, за улесняване на храносмилането и др.
Отварата от корените се препоръчва при чернодробни заболявания. Плодовете се прилагат още в пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 500 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От плода 3 супени лъжици се сипват в 1 л вода да врят 15 мин. Отварата се пие вместо вода.
В нашата народна медицина се употребява и червената боровинка (Vaccinium vitis idaea L.), чиито листа са кожести и вечнозелени, голи, елиптични или обратно яйцевидни, с тъмни точици. Плодът е яркочервен, сочен, с многобройни семена. Листата съдържат арбутин, хидрохинон, галова, елагова, хининова, винена и урсолова киселина, хиперозид, танини, витамин С и др. Плодовете съдържат захари (до 10%), органични киселини, гликозида вакци-нин, ликопин, зеаксантин и др. Листата и плодовете се препоръчват при кръвохрачене, ревматизъм, подагра, маточни кръвоизливи, а само листата — при възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур и при кашлица.