Разпространение. Среща се в низините, предпланинските области, по влажните ливади, край реките и гористите места из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото му е разклонено, кухо, грапаво и покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени; не образува грудки. Листата са елипсовидни, едри, стеснени към основата, като долните са с дръжка, а горните са седящи. Те са с ланцетовидна форма, силно окосмени отдолу и слабо отгоре, с мрежеста нерватура. Цветовете са лилави, по-рядко розови и бели, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна, срасната в основата си чашка, петлистно, сраснато в тръбица венче и 5 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 лъскави черни орехчета. Цъфти през юни—юли. Медоносно растение.
Използуваема част. Корените (на 2—3-годишните растения), брани напролет, преди да започне развитието, през март, или наесен след увяхването на надземната част, от септември до декември. Извадените корени се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв до смолисточерен цвят отвън и бял до бледожълт отвътре с гладък лом, без миризма и със сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени или книжни торби. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Химичен състав. Съдържа алкалоидите лазиокарпинг консолидйн, циноглосин, освен това алантоин (улеснява растежа на клетките), аспарагин, захароза, галова киселина, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, слуз, следи от етерично масло, инулин и др.
Лечебно действие и приложение. Билката засилва растежа на клетките, ускорява заздравите лните процеси в тъканите. Прилага се под форма на запарка при трудно заздравяващи рани, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, надкостницата, наранявания и кръвоизливи.
В българската народна медицина корените на черния оман се употребяват още при кашлица, бронхит, туберкулоза, повръщане на кръв, кръвотечение от носа, продължителна менструация, маточни и белодробни кръвоизливи, възпаление на червата и против рак.
Външно се препоръчва за лапи при циреи, навяхване, счупване на кост, лимфни отоци и др. Отварата се използува за гаргара при рани в гърлото и устата, за жабурене при разклатени зъби и кървящи венци.
Начин на употреба. 1 супена лъжица ситно смлени корени се сипват в 500 г вода да врят 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.