Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, по нивите, стърнищата, ливадите и горите навсякъде из България.
Описание. Трицветната теменуга представлява сборен вид от няколко форми. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 30 см, и тънък вретеновиден корен. Листата са продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и два прилистника. Цветовете са единични, с дълги дръжки, с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчета. Те са разположени на върха на стъблото. Чашката е петлистна, с петлистно венче и 5 кафяви тичинки. Плодът е многосеменен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви и блестящи семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, май—август. Суши се на сянка илв
174 в сушилня до 40° С. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. В надземната част и корена се съдържа гликозидът рутин, в цвета е намерен антоциановият гликозид вио-ланин, а в надземната част — етерично масло, Р-каротин, виолак-сантин, зеаксантин, ауроксантин, флавоксантин, витамин С, сапонини, калциеви и магнезиеви соли, танини, слузно вещество, салицилова и винена киселина и др. В корена е намерен алкалоидът виолаеметин.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхранващо, дезинфекционно, пикочогонно, потогонно, нер-воуспокоително, разслабващо. Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като специфично лечебно средство при суха кашлица, кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, истерия.
В българската народна медицина трицветната теменуга се употребява още при кожни обриви, магарешка кашлица, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза и др.
Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, за измиване на главата с отвара при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението — при рани и отоци.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се попарват с 400 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява още и миризливата теменуга, виолетката (Viola odorata L.) с виолетовосини ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите навсякъде из България. Цъфти през март—април. Използува се също надземната й част, брана през време на цъфтежа, или корените, брани след узряването на семената. Съдържанието и начинът на употреба са, както при трицветната теменуга. Освен това се препоръчва при истерия, сърцебиене, страх, главоболие, епилепсия, безсъние, припадъци и др.