Разпространение. Расте из сухите каменливи и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори в цялата страна.
Описание. Многогодишен храст, висок до 5 м. Клоните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни, с ясно видима нерватура. Отдолу са сивозелени, а отгоре — тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки, разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.
Използуваема част. Листата на растението, брани през време на цъфтежа или след това, но до образуването на плодовете, юли и август. Сушат се на сянка или в сушилня до 50°С при често разбъркване. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят отгоре и сивозелен отдолу, има характерна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. До 25% дъбилни вещества, главно галотанини, флавоноидите мирицитрин и фустин, галова киселина,, етерично масло (което се състои от мирцен, а-пинен, камфен, линалоол, 1-терпинеол и др.). В стъблото е намерен флавоноидът физетин.
Лечебно действие и приложение. Билката действува затягащо, противовъзпалително и антисептично. Употребява се при диария, дизентерия.
В българската народна медицина смрадликата се употребява още при киселини и язва в стомаха, задух, кръвохрачене, заболявания на бъбреците и др.
Външно се препоръчва за жабурене с цел да се заякчат венците (в смес със сол и нишадър), при зъбобол, за промивки при бяло течение, за компреси при младежки пъпки, за бани при хемороиди и подуване на краката, за налагане на гнойни рани и лишеи.