Разпространение. Расте по горите и горските поляни, из ливадите, тревистите места и мочурливите почви на долния планински и предпланински пояс в цялата страна.
Описание. Употребяваните в медицината няколко вида са-леп са многогодишни тревисти растения. Листата са елипсовидни, стесняващи се във влагалища. Те са зелени и сочни, обхващат стъблото и имат успоредна или дъговидна нерватура. Цветовете са е 6 околоцветни листчета с неправилна форма, обагрени красиво, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Долното около-цветно листче, наречено устна, е обърнато надолу и снабдено е шпора, а останалите 5 листчета са събрани във вид на шлем или две от тях са разперени. Тичинката е една. По-важни различия при отделните видове салеп са следните: при обикновения салеп (Orchis morio L.) околоцветните листчета са тънки, цветната устна е три-делна, с виненочервен цвят, а грудката (коренът) е сферична. При точковидния салеп (О. mascula L.) шпората е хоризонтална, приблизително равна на яйчника или по-дълга. Цветовете са червени, листата — длъгнесто ланцетни, заострени на върха и покрити със ситни червеночерни точки, а грудките са сферични. При капчестия салеп (О. latifolia L.) цветовете са червени, долните листа — широко ланцетни, тъпо заострени. Грудките имат форма на ръкавица. При шлемоносния салеп (О. militaris L.) цветовете са почти бели, а устната — тъмночервена. Двете части на средния устен дял са разперени почти в права линия, като на върха са закръглени. Стъблото е кухо, грудките са овални или сферични. На петнистия салеп (О. maculata L.) цветовете са червени. Горните листа са дребни, подобни на прицветните. Те са отдалечени от съцветието, с плътно стъбло. Грудките са сплеснати подобно на ръкавица. На ченгелчето (Platanthera bifolia Rich.) цветовете са бели и ароматични, събрани в гроздовидни съцветия. Устната е длъгнеста, като шпората по цялата си дължина е равномерно надебелена. Прашниковите гнезда са успоредни помежду си. Грудките са овални или вретеновидни. При пирамидалния салеп (Anacamptis pyramidalis Rich.) съцветието е гъсто пирамидално, с розови или червени цветове. Трите горни околоцветни листчета са събрани във вид на шлем, а двете странични — разперени. Шпората е дълга колкото яйчника и нишковидна. Стъблото е с много листа, а грудките са кръгли.
Всички салепови растения имат по две грудки: стара (майчина), която е мека и набръчкана, тя носи и храни растението — и млада (дъщерна), която е корава и сочна, като от нея се развива младото растение през следващия вегетационен период. Плодът почти на всички салепи е кутийка, разпукваща се по 6 шева, с многобройни семена. Медоносни растения.
Използуваема част. Младите (дъщерните) грудки, брани през време на цъфтежа, май—юли. По-качествени са грудките, когато се берат след цъфтежа, но тогава растението се различава трудно сред другите треви. Извадените, изчистени и измити грудки се нанизват на конец, потапят се 3—4 мин. във вряла вода с цел да не покълнат и се сушат бързо на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушените грудки са обли или яйцевидни, някои приличат на ръкавица, имат матовожълтеникав или кафяв цвят и слузест вкус, без миризма. Допустима влажност 14%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. В грудките — до 50% слуз, до 31 % скорбяла, до 13% декстрин, метилпентозан, захароза, минерални соли и др. В надземната част на салепите е намерен гликозидът лороглосин. В грудките на петнистия, капчестия и точковидния салеп са намерени горчиво вещество и етерично масло, в надземната част на точковидния салеп — още и каротин, кверцитрин, горчиво вещество, пектин, а в листата на шлемоносния салеп — гликозиди и кумарин.
Лечебно действие и приложение. Билката действува омекчително.
В българската народна медицина салепът се употребява при кашлица, бронхит, трахеит, пневмония, язва и възпаление на стомаха и червата, стомашни и чревни болки, детски диарии, като противоотрова при някои отравяния и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от грудки на салеп се размива с малко студена вода и се изсипва в 300 г вряща вода да ври 15 мин. Отварата се пие по 1 кафена чашка топла, подсладена с мед или небетшекер, поръсена с исиот (при всички видове кашлица), или по 1 кафена чашка преди ядене при други заболявания 4 пъти дневно.