Разпространение. Расте по сухите планински и песъчливи места, ливадите и горите, предимно дъбовите, из цялата страна.
Описание. Двегодишно тревисто растение. През първата година то образува розетка от листа, а през втората година —-гграво, окосмено и неразклонено стъбло с низбягващи, заострени в яйцевидни листа. Листата също са окосмени. Коренът прониква дълбоко в почвата. Той е дълъг, с малки власинки. Цветовете са на върха на стъблото, събрани в гроздовидни съцветия, като по-напред цъфтят долните цветове. Чашката е петделна, окосмена венчето — златистожълто петлистно, като в основата си е срас-нато, с 5 тичинки. За лечебни цели се употребяват цветовете на двата вида лопен: мъхестия (Verbascum phlamoides) и скиптъроподобния (V. thapsiforme). Разликата между тях е, че мъхестият лопен има по-дребни цветове, листата са с къси дръжки и стъблото е по-късо. Както листата, така и стъблото са покрити с гъсти власинки. Скиптъроподобният лопен има по-големи цветове, листата са седящи, без дръжки и стъблото е по-високо. Стъблото и листата са покрити с по-редки власинки. Плодът на лепените е двугнездна кутийка с многобройни кафяви семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Венечните листа на цвета без чашката, брани през време на цъфтежа (без да се мачкат), юни— септември. Набраните венечни листа се сушат бързо на сянка или в сушилня до 55°С. Всяко забавяне на сушенето е причина цветът да почернее. Сушенето продължава, докато венечните листа започнат при огъване да се чупят. Изсушената билка е със златисто-жълт цвят, отвън мъхеста, с медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 8%. Опакова се в полиетиленови торби, поставени в книжни торби, подплатени с пергамент. Запазва се на сухо (на влажно място цветовете почерняват), проветриво и сенчесто място. Изнасяна билка.
Химичен състав. Слуз до 2,5%, въглехидрати до 12%, сапонини, етерично масло, а-кроцетин, кумарин, (З-каротин, фла-воноиди, мастни киселини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхранващо и омекчително.
В българската народна медицина цветът на лопена се употребява при кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица, чернодробни заболявания, пресипнал глас, туберкулоза, диария и др.
Външно се препоръчва за гаргара при гърлобол, за лапи (листата) при хемороиди, отоци, циреи, болки в ухото и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвета се залива с 300 г вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Отварата, подсладена с мед, се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Нашата народна медицина препоръчва още моравия лопен, или дивия кукунар (Verbascum phoeniceum L.) — употребява се смесен в храната на свинете против болестта гърлица.