Имaлo едно време един младеж на име Джафар, който живеел в град Лисабон в Португалия. Той много желаел да си намери суфи учител, който да бъде негов наставник и да го води в духовния живот. Неговите родители и приятели му намирали различни учители, но никой от тях не го удовлетворявал.
– Не ми трябва обикновен учител! – казвал Джафар. – Трябва да открия най-добрия учител на нашето време.
Най-накрая той решил да отиде с благословията на своите родители на поклонение в Мека. Младежът си мислел, че ако отиде в свещения град на мюсюлманите, шансовете му да открие своя учител ще са по-добри. Джафар си казвал:
– Там ще има поклонници от цял свят. Така че дори човекът, когото търся, да не е сред тях, със сигурност ще се намери някой, който да ми каже кой е той и да ме упъти как да стигна до него.
Както всички останали поклонници в Мека, Джафар посетил свещената Кааба, където се молил заедно с хиляди други хора от много страни. Той се натъжил, че въпреки своите усилия, дори в Мека не може да открие своя учител.
Изведнъж младежът погледнал и видял, че към него се приближава човек, облечен в зелена дреха. Преди Джафар да успее да каже и една дума, непознатият го заговорил така, сякаш четял мислите му.
– Има време и място за всичко – рекъл човекът в зелено. – Този, когото търсиш, не е тук на изток. Той се намира на запад, затова и ти трябва да се върнеш в Европа.
Джафар бил изненадан, но и решен да узнае повече. Европа е континент и непознатият определено можел да бъде по-конкретен. Той го попитал освен това за името на най-великия учител на онези времена и научил, че това е Мохиудин Бин ел Араби от племето на Хатим Таи, населяващо испанския град Мурсия. Докато Джафар повтарял името наум, човекът в зелено бързо се отдалечил и изчезнал в навалицата. Младежът направил всичко, което било по силите му, за да го открие и да му зададе повече въпроси, но от непознатия нямало и следа.
Така той се върнал обратно в Европа и щом стигнал Мурсия в Испания, започнал да търси. Със сигурност в града имало едно известно семейство, принадлежащо на рода Хатим Таи. Когато Джафар ги попитал дали някой от тях не се казва Мохиудин Ибн ел Араби, те му отвърнали, че имат невръстен син с това име. За своя изненада Джафар научил, че докато е бил в Мека в търсене на непознатия учител, Мохиудин е посетил неговия роден град Лисабон!
– Сега обаче синът ни учи ислямски науки в Севиля – казали родителите на момчето.
Джафар заминал за Севиля, където най-накрая открил Мохиудин. Това бил човек доста по-млад от самия него – просто едно момче, което бързало за следващия си урок.
– Ти ли си Мохиудин Ибн ел Араби? – попитал той момчето и не могъл да повярва, когато то му дало утвърдителен отговор.
Младежът Джафар бил сигурен, че това момче не би могло да е великият учител, когото той търси. Затова го попитал дали в племето Хатим Таи има друг със същото име като неговото. Момчето отвърнало, че то е единственият Мохиудин Ибн ел Араби. Силно озадачен, Джафар го попитал отново:
– Кой е най-великият учител на нашето време?
Мохиудин се замислил за миг, а после отвърнал:
– Трябва ми време, за да отговоря на въпроса ти.
– Това не е учителят, когото търся – казал си Джафар и се завърнал разочарован у дома в Лисабон. Очевидно той бил глупак да вярва толкова на думите на човека в зелено.
През следващите тридесет години Джафар продължил да търси най-великия жив учител. Винаги щом чуел за някой мъдър суфи, той се втурвал да го види с очите си, но винаги оставал разочарован. Достигнал средна възраст и косата му посивяла. Един ден той чул, че някакъв много мъдър човек е пристигнал в Алепо. Хората го наричали най-великия учител. Джафар веднага заминал за Алепо, за да види дали това е търсеният от него човек.
В Алепо той се присъединил към голяма група хора, които отивали да чуят беседата.
– Кой е този най-велик учител – попитал ги той и бил изумен, щом научил, че това не е друг, а самият Мохиудин Ибн ел Араби от племето на Хатим Таи.
Чувствайки се наистина много странно, Джафар влязъл в залата, където била беседата.
– Добре дошъл, Джафар! – казал един усмихнат брадат мъж, в когото той разпознал малкото момче от Севиля. – Преди тридесет години ти не ме искаше за свой учител, а аз не можех да отговоря на твоя въпрос. Има време и място за всичко и Севиля преди тридесет години не беше нито точното време, нито точното място. Днес обаче аз мога да отговоря на въпроса ти. Ще останеш ли с мен, за да се докоснеш до мъдростта на суфите?
Джафар бил предоволен, че дългото му търсене най-сетне е приключило и станал един от най-добрите ученици на Ибн ел Араби.
Поучения на Мохиудин Ибн ел Араби
Хората си мислят, че суфи учителят трябва да показва чудеса. Но това, което се иска от един учител, е само да има всичко, от което се нуждаят учениците му.
* * *
Сърцето ми е поляна за газелите и манастир за християнските монаси, храм за идолите и Кааба за поклонниците, Петокнижието и Коранът. Аз следвам религията на любовта и следвам навсякъде нейния керван.
* * *
Аз разбирам истинското намерение на ученика и как той може да учи. Уча го според възможностите му.
* * *
Суфи изоставя трите Аз. Той не казва „за мен“, „с мен“ или „моя собственост „. Той не бива да отдава нищо на себе си.
* * *
Способността да се тълкува смисъла означава, че човек може лесно да разбере казаното от мъдрец по два коренно различни начина.
* * *
Обикновеният човек обича външността – второто по важност нещо. Аз обичам същината.