Второто начало – Последен Завет на нашия Небесен Отец

БогЧовечеството както винаги би се озовало в задънена улица по въпроса за Бога, ако на земята не бе се появил Учител с ранга на Висарион.

Предоставяйки на хората Последен Завет на нашия Небесен Отец, още от първите страници, Той говори: Постигайте, чада Божии, великата тайна, че Творецът на вселената и Отецът наш Небесен не са един и същ Източник! /Предизвестие/

Вестта за това,че в мирозданието съществуват не едно, а две Творчески Начала – е грандиозен и нечуван до сега преврат. Това е революция в религията, философията, етиката, психологията, педагогиката, общественото битие. Явяването на Висарион и вестта за Небесния Отец е събитие от космическо значение и мащаб, което се случва веднъж на хиляда години.

„Но извинете! – ще ни прекъсне читателят – Какво от това, че Висарион утвърждава съществуването на две Начала? Какво конкретно това променя? Не е ли това дуализъм или двубожие? И в какво се състои преобръщането? А и къде са доказателствата, че Висарион е донесъл Истината и че той не е фантазьор и безумен фанатик?“.

Читателят е прав: ние избързахме напред. На обосноваването на истините във всичко, за което пише и говори Учителят, са посветени всички по-нататъшни страници на нашата книга, цялата тя. Нека вече се спрем на първия и главен пункт на Словото на Висарион: той провежда идеята за това,че редом с Твореца на Мирозданието има и друг Творчески Източник, наречен „Небесен Отец“.

В какво според Висарион се състои различието в двете Творчески Начала?

Единният е Творецът на природата с цялото нейно съдържание – информация, енергия, вещество. Накратко казано, Той е Творецът на битието на материята, Творецът на плътта и разума, а Небесният Отец – Творецът на човешките души.

Единният създава света с помощта на своята материална жизнена сила – Жизнения Дух, а Небесният Отец твори човешката душа с помощта на своята духовна жизнена сила – Светия Дух.

Единният е сътворил всички живи същества във Вселената и ги е подбудил да се движат по пътя на развиването на разума. На определен етап на еволюцията на Мирозданието възниква Земята – Майката на човечеството. На нея се раждат разумни същества, които в началото се движат по общ за Вселената път – пътят на развитието на плътта и разума. Но случило се така, че веднъж по силата на сливането на всеобщата енергия на Единния и неповторимата енергия на Земята, в Мирозданието се родило и появило нещо особено – Второ Творческо Начало. В тези разумни същества, които отдавна вече се формирали на Земята, този Бог вложил духовна тъкан (душа) с предначертани вяра, любов, добродетели.

По такъв начин, за разлика от представителите на извънземния разум, на човека е дадена още и душа, при това за него тя е по-важна от разума. Само човекът, който не дава да угасне „Божията искра“ в душата си, е способен истински да се развива и да живее безкрайно. Небесният Отец е Бог само на човечеството. За извънземните цивилизации, нашите старши „Братя по разум“, не е по силите да използват благодатната духовна енергия на Небесния Отец, защото тя е твърде тънка, неизмеримо по-тънка от всяка най-тънка енергия в природата и затова е недосегаема за извънземните същества. Единствено човекът е в състояние да бъде по отношение на Отеца сътворец, проявявайки духовност на Земята, а след това разпространявайки я в безкрайната Вселена, която му предстои да съживи. Това означава, че човекът доколкото той е духовен и вечен е наистина най-уникалното и най-перспективното създание във Вселената.