Човешката аура

Този въпрос съставлява най-интересната част от окултните учения и нейното споменаване може да се срещне във всички окултни съчинения и традиции на всички народи по Земята. Във връзка с човешката аура са се появили доста погрешни мнения и голямо объркване, като истината е била замъг­лена от различните спекулации и теории на някои от авторите по тази тема. В това няма нищо чудно, стига да си спомним, че аурата се вижда само от хора с високоразвити психични способности. Някои хора, при­тежаващи по-слабо развито зрение, което им позволява да видят само някои от грубите прояви на еманацията, съставляваща аурата, непрекъснато са твърдели, че са видели всичко, което може да се види; докато всъщност истината е, че такива хора са видели само една част от цялото, като останалото е запазено за тези с по-високо ниво на развитие.

Някои учители от последните години учат, че аурата в действителност представлява няколкото принципа на човека, проектирани извън пространството, заето от физическото му тяло; това обаче е истина само в този смисъл, в който и светлината на Слънцето е част от Слънцето – лъчите на електрическата крушка са част от светлината; топлината, излъчваща се от печката, е топ­лината, съдържаща се в печката; благоуханието на цветето е самото цвете. Аурата в действителност представ­лява еманация на един или повече от седемте принципа на човека – лъчения, излъчвани от самия принцип – а не са, най-общо казано, част от принципа, освен в смисъла, посочен по-горе.

Всеки от седемте принципа, от които е съставен човек, излъчва енергия, която е видима за психично развитите сетива на някои хора от човешкия род. Тази излъчвана енергия наподобява лъчението, известно като рентгенови лъчи, и подобно на тях е невидима за човеш­кото око, освен ако не й се помогне с нещо, което самата тя обикновено не притежава. Някои от по-грубите форми на аурата са видими за онези, които притежават сравни­телно слаборазвита степен на психична сила, докато по-висшите форми стават видими само при пълното развитие на психичните сили. Малцина са днес въплъте­ните в материални тела, които са виждали аурата, излъч­ваща се от шестия принцип, Духовният ум. А аурата на седмия принцип, Духът, е видима само за онези, които се намират далеч по-нагоре по стълбата в сравнение с човешкия род такъв, какъвто го познаваме. Аурата, из­лъчваща се от долните пет принципа, се вижда от много от нас, които сме развили психичната сила – яснотата на нашето видение и обхвата на гледката се определят от специфичното състояние на развитие, което сме дос­тигнали.

В този урок ще се опитаме да дадем на нашите ученици една обща представа за човешката аура, както и кратко описание на това, което е свързано с нея, но лесно ще забележите, че това е тема, която не може да се изчерпи дори с цяла книга. Доста трудна е задачата да се обобщи информация с подобен характер, но ние вярваме, че ще успеем да предадем една твърде ясна представа по въпроса на тези от нашите ученици, които внимават в това, което казваме.

Както вече заявихме, всеки принцип излъчва енер­гия, която, комбинирана, образува това, което е известно като човешката аура. Аурата на всеки принцип, ако останалите принципи бъдат отстранени, ще заеме също­то пространство, което се заема от аурата на всички или на всеки от останалите принципи. С други думи аурите на различните принципи проникват една в друга и тъй като са с различна честота на трептене, не си пречат взаимно. Когато говорим за аурата, имаме предвид ця­лата аура на човека, видима за човек с психично зрение. Когато говорим за аурата, излъчвана от всеки отделен принцип, изрично ще споменаваме за кой принцип става дума.

Най-грубата форма на човешката аура, разбира се, е тази, която се еманира от физическото тяло. Понякога тя се нарича „аурата на здравето“, тъй като е сигурен индикатор за състоянието на физическото здраве на човека, от чието тяло се излъчва. Подобно на всички останали форми на аурата, тя се простира на около два до три фута разстояние от тялото в зависимост от опре­делени обстоятелства, които не е необходимо да бъдат споменавани тук. Подобно на всички останали форми на аурата, тя е овална или яйцевидна. (Тази форма, която е обща за няколко от проявленията на аурата, е накарала някои писатели да я нарекат „Ауричното яйце“.) Физи­ческата аура е практически безцветна (или е възможно да бъде синкаво-бяла, наподобяваща цвета на бистра вода), но притежава една специфична характеристика, която не се наблюдава при останалите проявления на аурата, тъй като за психичното зрение тя изглежда като „нашарена“ с безброй фини нишки, показващи се от тялото като твърда четина. При нормално здраве и жизненост тази „четина“ е твърда и стърчи от тялото, докато при намалена жизненост или лошо здраве ниш­ките увисват като меката козина на някое животно, а в някои случаи са като кожено палто с разрешена козина, като част от „козината“ стърчи във всички посоки, зап­летена, извита и засукана. Този феномен се предизвиква от потока на Прана, благодарение на който тялото се зарежда с енергия в по-голяма или в по-малка степен, като здравото тяло притежава нормално снабдяване с Прана, докато болното страда от недостиг на Прана, физическата аура виждат много хора, притежаващи ог­раничена степен на психично зрение, за които по-висши-те форми на аурата са невидими. За психично развитите понякога е трудно да направят разлика, което се дължи на това, че тя е замъглена от цветовете на по-висшите, психични форми на аурата, и за да я наблюдават, те са принудени да игнорират и потискат възприятията си от по-висшите форми на аурата и да пускат вибрациите само на тази форма на аурата, която искат да наблюда­ват. Частици, отделени от физическата аура, остават около мястото, на което е бил човек, и силно развитото усещане на кучетата и на другите животни им позволява да уловят „миризмата“ на човека или животното, което проследяват.

Аурата, излъчваща се от втория принцип или астралното тяло, е като самия принцип, т. е. на цвят и външен вид е като парата, преди тя да се разтвори във въздуха и да изчезне от погледа. Трудно е да се разбере кога тя се смесва с другите форми на аурата, но когато астралното тяло се вижда като отделено от физическото, неговата аура може да се възприеме, особено ако наб­людаващият не е отворен за вибрациите от принципите, излъчващи аури с различни цветове. Онези от нашите читатели, които някога са виждали астрална форма или това, което обикновено се нарича „призрак“, от високо или ниско ниво, вероятно ще си спомнят, че са видели една мъглива, яйцевидна форма от пара около най-ясно различимата фигура на астралната форма. Този неясен, парообразен, овален облак е бил астралната аура. Той, разбира се, става видим за този, за който астралната форма се „материализира“.

Аурата на третия принцип или Прана е трудно да се опише, освен на онези, които са виждали рентгеновите лъчи. До известна степен е като парообразен облак, който на цвят и външен вид е като електрическа искра. В действителност всички проявленията на Прана напо­добяват електрическа светлина или искри. Прана има леко розов нюанс, когато е близо до тялото или в тялото, но изгубва този цвят, когато се отдалечи на няколко инча от него. Хората с психично зрение виждат ясно подоб­ните на искри частици на Прана, които се отделят от върха на пръстите на хората, използващи така наречено­то „магнетично лечение“ или извършващи месмерични движения. Може да се види и от много хора, които нямат претенции, че притежават психично зрение, и за тях тя изглежда като нагорещен въздух, издигащ се от печка или от нагрятата земя, с други думи като нещо безцвет­но, което пулсира и вибрира. Тази пранична аура е нещо, което болният и слаб човек, на когото липсва жизненост, дърпа от здравия, силен индивид, защото се нуждае от нея. При подобни случаи човекът, от който се тегли без негово съгласие, ще се чувства отпуснат и апатичен, след като е бил в компанията на индивид, който е погълнал част от неговата жизненост. В „Науката за дишането“, в главата Образуване на Аурата, дадохме един метод, чрез който човек може да се имунизира към тази съзнателна или несъзнателна форма на вампиризъм. Този метод, макар и даден в книгата с друга цел, е също толкова ефикасен и в нашия случай. Много добър резултат може да се получи чрез създаването на мислена представа за една аурична обвивка, през която никаква сила не може да се измъкне навън и никакво външно влияние не може да проникне вътре без нашето съгласие. По същия начин човек може да се защитава от заразяването от източни­ци, които могат сериозно да му навредят, ако няма закрила. Праничната аура се излива навън и при месмеричните движения на ръцете или психични „лечения“, но при подобни случаи опитният оператор регулира потока и се стреми да попълва запаса от прана в своята система, което довежда до генерирането и еманирането на устойчив поток от пранична аура. Не се налага да се спираме върху тези въпроси, тъй като те са описани подробно в „Науката за дишането“, която ученикът ще види в една нова светлина, след като почете и размисли върху това, което казахме относно характеристиката на човешката аура. Въпросната малка книжка беше написана за широ­ката публика, която макар и да има голяма полза от нея, не може да получи от там значението, което става абсо­лютно ясно на ученика, преминаващ постепенно през различните нива на настоящите уроци. Тази малка книж­ка, елементарна и непретенциозна по своята същност, крие в себе си много неща и те могат бъдат прочетени единствено от онези, които могат да ги разберат. На­шият съвет към ученика е от време на време да препро­чита тази малка книжка и да обръща внимание на това, колко много неща открива в нея, които преди това изобщо не е забелязвал.

Сега се насочваме към най-интересните характерис­тики на човешката аура и считаме, че някои от фактите, които ще бъдат изнесени в този урок, ще имат стойност­та на откровение дори и за онези, които са перфектно запознати с трите проявления на аурата, за които преди малко стана дума. Някои могат да се усъмнят в редица от твърденията, които ще бъдат направени, но на такива хора бихме искали да кажем, че разполагат със средст­вата, с чиято помощ могат да развият и разгърнат пси­хичните си сили в достатъчна степен, за да могат сами да видят нещата, както преди тях това са направили хиляди други хора. Нищо от окултното учение не трябва да остава скрито за хората, които се усъмняват в него. Всеки може да влезе сам в окултния свят – стига да плати цената за постижението и тази цена не е злато или сребро, а отказване от нисшия аз и развитието на това, което е по-висше в човека. Истина е, че има хора, които нахлуват в психичния свят, без да са се подготвили и да са очистили себе си с помощта на подходящи методи, но за такива хора придобитите способности са по-скоро проклятие, отколкото благословия, и те са принудени да се върнат обратно по своите стъпки, докато не влязат през правилната врата, ключът за която се намира с лекота от всички, които го търсят в подходящото състо­яние на духа.

За да се върнем към висшите проявления на човеш­ката аура, отново насочваме вниманието ви към факта, че психичният наблюдател вижда аурата като светещ облак, почти овален по форма, простиращ се на около два до три фута около тялото на човека. Не свършва рязко и изведнъж, а избледнява постепенно, докато не изчезне изцяло. В действителност се простира на много по-голямо разстояние от видимите й граници. На вън­шен вид е като светещ облак с непрекъснато променящи се цветове, като във всеки човек някои от цветовете преобладават по причини, на които накратко ще се спрем. Тези цветове се раждат от определени психични състояния на индивида. Всяка мисъл, емоция или чувство се изразява с определен цвят или комбинация от цветове, принадлежащи на тази конкретна мисъл, емо­ция или чувство, като този цвят или цветове се проявяват в аурата на този конкретен психичен принцип, в който се зараждат мисълта, емоцията или чувството и, естестве­но, са видими за наблюдателя, изучаващ състава на аурата на този, който мисли. Развитият психично инди­вид може да чете мислите на даден човек така, както чете страниците на отворена книга, при положение че разби­ра езика на цветовете на аурата, което, разбира се, е по силите на всички развити окултисти. А човек, който попада случайно или от време на време в окултния свят, ще види единствено отражението на чудесни цветове, появяващи се в един светещ облак, значението на което не му е известно.