Когато интелектът се разгръща, той осветява слабо четвъртия принцип и на-дарява инстинктивния живот с разум. Обикновеното съзнание преминава неусетно в самосъзнание. Преди петият принцип да се очертае ясно, съществото, което притежава добре развитите четири принципа, има страсти, но не и разум; емоции, но не и интелект; желания, но не и рационална воля. То е поданикът, очакващ своя владетел, спящият, очакващ магическото докосване на онзи, който е бил изпратен да го събуди от омагьосания сън. Той е животното, очакващо идването на това, което ще го превърне в човек.
При някои от животните четвъртият принцип е привлякъл към себе си най-долните пластове на петия принцип и животното проявява признаци на слаб разум. От друга страна, при някои от по-нисшите форми на човека, бушмените например, четвъртият принцип е бил едва доловимо оцветен от настъпващия пети принцип и „човекът“ е съвсем малко повече от животното, в действителност е повече животно в мисловен план, в сравнение с някои от по-висшите домашни животни, които след като поколения наред са били в компанията на човека, са били обагрени от неговите мисловни еманации.
Първият признак за действителното разгръщане на петия принцип, интелектът, е появата на самосъзнанието. За да го разберем по-добре, нека разгледаме какво в действителност представлява съзнанието.
Сред животните има съвсем малко от това, което ние наричаме съзнание. Съзнанието на нисшите животински форми е съвсем малко повече от чисто усещане. Животът на първите етапи е почти автоматичен. Мисловните процеси са почти изцяло в сферата на несъзнателното, а самата мисловна дейност представлява единствено това, което е свързано с физическия живот на животното – удовлетворяването на неговите примитивни потребности. След известно време това примитивно съзнание се развива в онова, което физиолозите наричат просто съзнание. Простото съзнание представлява „осъзнаване“ на външните неща – възприемане и разпознаване на различните от вътрешния Аз неща. Съзнателното внимание е обърнато навън. Животното или човекът от по-нисш порядък не могат да мислят за своите надежди и страхове, за своите въжделения, планове, мисли и след това да ги сравняват със сходните мисли на другите представители от своя вид. Те просто приемат нещата за дадени и не задават въпроси. Не се опитват да намерят решения на въпросите в себе си, защото не осъзнават, че такива въпроси съществуват.
С появата на самосъзнанието човек започва да формира представата за Аз. Започва да сравнява себе си с другите и да разсъждава за тях. Започва да трупа мисловен багаж и да прави заключения от това, което открива в своя ум. Започва да мисли за себе си, да анализира, да класифицира, отделя, да прави изводи и т.н. Когато напредне, започва да измисля разни неща за себе си и да прави нови и свежи предложения на своя инстинктивен ум. Започва да разчита на собствения си ум, вместо да приема сляпо това, което идва от ума на другите. Започва да създава за себе си и вече не е просто мисловен автомат.
И от първите проблясъци на съзнателния интелект се е появил днешният най-висш разум. Един съвременен автор изрази убедително развитието със следните думи: „За няколкостотин години общото ниво на самосъзнанието е отбелязало издигане, което за човешкото око е постепенно, но от гледна точка на космическата еволюция е твърде стремително. В един вид, с голям мозък, ходещ изправен, стаден, жесток, но цар на всички други животни, човек на външен вид, но не и в действителност, от най-висшето просто съзнание се ражда основната човешка способност, самосъзнанието, и нейният близнак, езикът. От тях и от това, което ги съпътства, със страдание, тежък труд, война; с бруталност, зверство, варварство; с робство, ненаситност, усилие; със завоевания безкрайни, с поражения надмогнати, с борба безспирна; благодарение на векове на безсмислено, полу-животинско съществувание; с препитание с плодове и корени; с използването на случайно намерения камък или тояга; с живот в гъстите гори, с орехи и семена и на брега на моретата с мекотели, раковидни и риба за храна; с тази може би най-велика от човешките победи, опитомяването и обуздаването на огъня; с изнамирането на лъка и стрелата; с опитомяването на животните и впрягането им в работа; с продължителното учене, което довежда до култивирането на почвата; с тухлите и издигнатите с тяхна помощ сгради; с топенето на металите и бавното раждане на занаятите, свързани с тях; с бавното създаване на азбуките и с еволюцията на писаното слово; накратко, благодарение на хилядите години човешки живот, на човешкото развитие, на човешкия копнеж, се ражда светът на мъжете и жените такъв, какъвто днес стои пред нас и в нас с всички негови постижения и притежания.“
Самосъзнанието е нещо, което е лесно да се възприеме, но е трудно да се определи. Един автор го е изразил добре, когато казва, че без самосъзнание едно живо същество може да знае; но само с помощта на самосъзнанието за него е възможно да знае, че знае.
И с това разгръщане на интелекта идват наченките на всички удивителни постижения на днешния човешки ум. Но колкото и величествени да са тези постижения, те са нищо в сравнение с това, което все още предстои да се случи на човешкия род. Интелектът ще се развива от победа към победа. При своето разгръщане, тъй като започва да получава все повече светлина от следващия по-висш източник, духовният ум, той ще получи неща, за които още не е и сънувал. И все пак, бедни смъртни човече, помни, че интелектът е трети след най-висшия в стълбата на принципите на човека. Има два принципа, които са по-висши от интелекта, така както интелектът е по-висш от принципа под него, инстинктивния ум. Не правете Бог от интелекта; не позволявайте гордостта на интелекта да ви заслепи.
Значението на събуждането на самосъзнанието може би ще бъде разбрано по-лесно, когато ви кажем, че окултното учение твърди, че щом веднъж самосъзнанието се събуди и възникне, щом веднъж Аз-ът е бил почувстван и познат, започва истинският пробуден живот на душата. Не говорим за живота, който настъпва след духовното пробуждане, той е една още по-висша степен, а за мисловното пробуждане на душата за съзнанието на Аз-а. Това е нивото, на което бебето-его за първи път започва своето будно съществуване. До този момент то е спяло, живо, но не и осъзнаващо себе си, а сега е настъпило времето на тежкия труд и раждането в мъки. Душата трябва да посрещне новите условия и трябва да преодолее не едно и две препятствия, преди да достигне до духовна зрелост. Ще има много преживявания, ще бъде принудена да премине през много изпитания; но въпреки това развитието няма да спре нито миг.
Понякога може да има отстъпления и дори да изглежда, че върви назад, но подобни препятствия много скоро се преодоляват и душата поема отново по своя път. Не съществува действително връщане назад по пътя и колкото и бавно да ни се струва развитието, всеки от нас се движи постоянно напред.
Надявахме се да стигнем до темата за шестия принцип, Духовния ум, още в този урок, но виждаме, че не разполагаме с достатъчно пространство на наше разположение, така че ще трябва да оставим този най-интересен предмет, както и този за седмия принцип, Духа, за следващия урок. Съзнаваме, че нашите ученици нямат търпение да продължат напред, затова ние губим колкото е възможно по-малко време по пътя; съществуват обаче определени фундаментални истини, които трябва да бъдат много добре разбрани, преди да дръзнем да направим следващата стъпка.
Има няколко урока, които трябва да бъдат извлечени от темите за инстинктивния ум и за интелекта и мястото тук е съвсем подходящо, за да ги разгледаме.
Един от тези уроци е, че пробуждането на интелекта не означава непременно, че създанието става по-добро същество, в смисъл да бъде „добро“. Макар и да е истина, че един разгръщащ се принцип или способност ще осигури на човека възходяща тенденция на развитие, също толкова вярно е и това, че някои хора са така тясно обвити в гънките на животинската обвивка, така пропити от материалната страна на нещата, че пробуденият интелект в действителност просто им предлага своите по-развити способности, които те използват за задоволяване на своите низши желания и страсти. Човек, ако реши, може да надмине животните в скотщината – той може да се спусне до низини, за които нито едно животно не би могло и да си помисли. Животното се управлява единствено от инстинкта и неговите действия, така точни, са абсолютно естествени и правилни и животното не може да бъде обвинявано за това, че се подчинява на импулсите на своята природа. Човекът обаче, в който се е разгърнал интелектът, знае, че е противно на неговата най-висша природа да се спуска до нивото на дивите зверове, несравнимо по-нисши от него. Към желанията на животните той добавя лукавството и интелигентността, които вече притежава, и съзнателно проституира със своя по-висш принцип, за да реализира възхваляваните животински наклонности. Много малко животни злоупотребяват със своите желания – вършенето на това е предоставено на някои хора. Колкото по-високо е нивото на интелекта, разгърнат в човека, толкова по-дълбоки са бездните на низшите страсти и желания, достъпни за него. В действителност той създава нови животински желания или по-скоро издига свои сгради върху животинската основа. Излишно е да заявяваме, а и всички окултисти знаят, че такъв курс ще доведе до известни последици в състоянието на човека, което ще се отрази на душата, и тя трябва да прекара много на брой отегчителни години във връщане по собствените си стъпки обратно по пътя, който е изминала. Нейното развитие е било забавено и тя ще бъде принудена да премине отново по пътя към свободата, обикновено в компанията на животинската природа на неразвитите създания, за които това пътуване е израз на действителното им състояние в този момент от тяхното развитие. И тази душа ще има едно допълнително бреме под формата на ужаса на съзнанието от заобикалящата я обстановка, докато нейните спътници не притежават подобно съзнание и следователно не се мъчат и не страдат. Ако можете да си представите един цивилизован, изтънчен човек, на който се налага да живее дълги години сред австралийските бушмени, напълно осъзнавайки какво е изгубил, бихте могли да си съставите бледа представа за съдбата, която очаква този, който съзнателно е принизил своите висши способности за постигането на низши цели и желания. Но дори и за такава душа има спасение – навреме.
Нека по-висшата ви природа да е нащрек и да не се съгласява да бъде връщана обратно към животинския живот, през който вече е преминала. Гледайте нагоре и нека девизът ви бъде: „Напред“. Животинската природа може да се опита да ви тласне надолу, но духовният ум ще ви подаде приятелска ръка и ще ви подкрепи, стига да му се доверите. Интелектът е между двете и може да бъде повлиян от всяка от двете или и от двете едновременно. Направи своя избор, о, бореща се душа. Твоето спасение е в теб; потърси го и не се съгласявай да бъдеш замъкнат обратно в тинята на животинския ум. Изяви Аз -а вътре в себе си и бъди силен. Ти си безсмъртна душа и вървиш напред, напред и напред към още по-велики неща. Мир теб!