Гениален продължител на делото на Платон и систематизатор за цялата древна гръцка философия се явява Аристотел.
За живота на Аристотел ни дават сведения Диоген Лаертски и Дионисий Каликарнаски, които имат за първоначалник хрониста Аполодор / от ІІ. в.пр. Хр /.
Аристотел е роден в Стагира /на Халкедонския полуостров/ през 384 година-същата година, през която се родил и Демостен, с когото и
умрял в една година, след като цял живот политически били на два полюса.
Бащата на Аристотел Никомах, бил придворен лекар на македонския цар Аминта ІІ, баща на Филип ІІ, той умрял рано, затова Аристотел бил отгледан от Проксен-близък техен роднина. Аристотел е бил възпитан в естествено-научен дух, разполагал с много средства и имоти. Имал много роби. Обичал удобствата. Пръв от всички древни си образувал богата собствена библиотека.
Седемнадесет годишен Аристотел отишъл /през 367 г./ в Атина в Академията на Платон и останал там до смъртта му в / 347 г./. В Академията бил най-изтъкнат ученик. Сам Платон го наричал „умът на училището“, а заради многото му четене наричал жилището му /oikos anagnoston/, къща на четци.
Отношенията между Платон и Аристотел са били обект на най-чудновати анекдоти. Уж Платон се оплаквал от нападки на Аристотел и го наричал „конче, което рита майка си, от която суче“. Уж Аристотел някога в присъствието на първите Платонови ученици влязъл в спор с него и тъй го оскърбил, че Платон три месеца не отишъл в Академията и пр. Всички те са малко вероятни, като се има предвид общото уважение, с което Аристотел говорил за Платон. Запазена е от него една епиграма за философията и за морала, че лошите хора не са достойни за него, дори да го хвалят.
Но от друга страна, принципно те са се сблъсквали неведнъж.Често се цитира пасаж от Аристотеловата етика, където той казва: „Платон ми е приятел и ми е мъчно да го критикувам, но истината
ми е по-голям приятел и аз не мога да я премълча /amicus plato sed magis amisa veritas/.
След смъртта на Платон, Аристотел заедно с Ксенократ отишъл за Мала Азия, град Ной Атернеи в Мизия, при своя съученик по академия Хермий, който междувременно станал тамошен управител. Скоро обаче той бил пленен и убит от персите, а Аристотел, който се оженил за племенницата му Литиада, отишъл да живее на остров Митилин. От о-в Митилин бил повикан от Филип ІІ за възпитател на Александър. Там останал седем години, възпитавал го в героичен дух с помощта на Илиадата. Александър до края на живота си запазил пиетет към философа и много подпомогнал неговите научни изследвания чрез експедиции в покорените обширни земи.
През 335 г. Аристотел дошъл в Атина и в североизточните и покрайнини в Лицея основал свое училище, познато с името лицей-име, което и до ден днешен се дава на изтъкнати частни училища. Школата се наричала още „Перипатетическа“ от алеите и градините и. В лицея Аристотел останал 12 години. Животът бил организиран пансионски. Освен на научни занимания, отдавали се и на изкуство. Устройвали се всеки 10 дена празненства при определена програма. Методът на обучение бил лекционен. Сутрин Аристотел четял строго научни лекции за редовните ученици. Вечер четял лекции за по-широка публика.
Веднага след смъртта на Александър Македонски, Аристотел трябвало да напусне Атина, защото македонофобското течение взело връх. Обвинили го в безбожие /показано уж в един съчинен от него химн/, но те ще е било само претекст спрямо омразния македонофил. Отишъл в Халкида на о-в Евбея. През следващата 322 г. починал от стомашна язва.
Аристотел бил два пъти женен. След Литиада, от която имал дъщеря под същото име и която починала към 335 г., той се оженил за някоя си Перпюлиада, от която му се родил син Никомах. Него именно философа оставил в последствие за свой наследник. Поради политическите борби между философските школи Аристотел е бил още преживе обект на немалко нападки. Още повече, че неговата външност не била привлекателна. Той бил дребен на ръст, слаб, късоглед и гъгнив. На устните му играела язвителна усмивка. Бил студен, насмешлив и високомерен. Особено бил страшен за противниците си със своята ловка и строга логична реч. Съчиненията му го открояват като високоблагороден мъж, който от всичко най-много обича истината, който цялата си страст отдава на науката и философското изследване, затова прекрасно се ориентира в действителността-както в околната, така и в цялата световна действителност. По изумителния си дар за систематизиране, по обективността си при изучаване фактите и чуждите мнения и по дълбочината на оригиналните си идеи, той е един от най-великите мислители за всички векове. Чрез него древногръцката философия преминава от своята юношеска възраст в своята трезва, хладнокръвна зряла възраст, затова той цяло хилядолетие бил „Философът“