Роден в Абдера на Тракиското крайбрежие. Предприемал пътешествия в Гърция, Египет, Вавилон. Бил естествоизпитател и познавач на учението на доста стари и съвременни нему философи. Умрял към 360 година. От него са запазени откъси от съчинения. Основател е на атомистичната школа /Левкин/.
1.Според Цицерон атомистите не са учили, че атомите падат „надолу”, а са учили, че се движат във всички посоки, тъй като понятията „горе-долу” нямат смисъл, когато се говори за цялата вселена.
2.Демокрит различава два вида качества на предметите /наречени по-късно първични и вторични/. Едните безусловно принадлежат на предметите без оглед на възприемащия ги човек. Те са: форма, големина, тежина, твърдост. Другите пък се дължат на обективни свойства на материята, но зависят и от възприемания ги субект и
неговите сетивни органи. Те са: температура, вкус, цвят и миризма на предметите.
3.Атомистите са отричали целесъобразността, разумната уредба в света и са приемали една сляпа механистична закономерност и необходимост: всичко в света произлиза не с оглед на план и на крайни цели, а поради присъщите на материята свойства и сила, поради механични движения.
4.За познанието Демокрит учи, че е два вида: тъмно и ясно, неистинско и ясно истинско. Тъмно и неистинско-е сетивното познание: чрез вкуса, мириса, зрението, слуха и осезанието. Истинско и ясно е: познанието чрез разума и мисленето. Там където спира сетивното, разумното единство ни ръководи. Но и с разума човекът не може напълно да опознае действителността. „И действително, ние нищо не знаем, защото истината лежи в дълбочината”. „Ние в действителност не знаем нещо определено, но мнението на всекиго зависи от различните външни впечатления”. Подобни изказвания има много у Демокрит.
5.За религията Демокрит има интересно учение. От една страна той за пръв път създава така наречената натуралистическа хипотеза за произхода на религията, според която хипотеза Бог не съществува, а хората са обожествили страшните природни стихии, като гръм, светкавица, земетръс, наводнения, затъмнения на слънцето и месеца, появяването на комети и прочие; от друга страна той е приемал, че съществуват освен хората още и по-висши и зли духовни същества-не безсмъртни и творци на света, не дългочовечни, силни и вездесъщи. Те се откриват на хората по разни начини и влияят в един или друг смисъл на живота им. Тези именно същества според него хората са ги обожествявали.
Материализмът на Демокрит малко място е оставил за Божието творчество и промисъл според древните автори, затова такива философи, като Платон и Цицерон го упреквали, че насаждал безбожие и така подкопавал обществото.
6.Много е съществено моралното учение на Демокрит. То е изложено в индивидуалистически и напълно идеалистически дух. Той казва:
а/Мъдрост, философско изучаване. „Насладата на душата е насладата на познанието”. От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа. „Незнанието за доброто е причина на съгрешаването”. „Знанието е украса за щастливите и прибежище за нещастните”.
б/Справедливост: „Който върши неправда е по-нещастен от онзи, който я търпи”.“Само който мрази неправдата е обичан от боговете”. „Доброто е в това: не само да не вършиш зло, но и да не искаш да го вършиш”. „Враг не е оня който върши неправда, а който я върши доброволно”.
в/Чиста съвест: „Не само не върши, но и не мисли нищо лошо”. „Гледай да се срамуваш повече от себе си, отколкото от другите”. „Справедливостта води до надежда и успокоение, а несправедливостта води до страх от бъдещи злини”. „Не от страх, ами от чувство на дълг отбягвай греховете”. „Който върши нещо безсрамно, трябва да се срамува преди всичко от себе си“.
г/Здрав дух: „Щастието и нещастието зависят от душата”. „Щастието не зависи от злото и страданието, а от разположението на душата. Необходимо е за хората да се грижат повече за душата, отколкото за тялото. Защото здравият дух крепи здравото тяло, докато телесната здравина не прави душата по-добра. Който се стреми към духовни блага, стреми се към божествени придобивки, който търси телесни блага, стреми се към преходни човешки блага”.
д/Умереност: „Хубово е умереността във всичко. Не ми харесват излишества и лишения. Умереността увеличава радостта и засилва удоволствието. Ако не ламтиш за много и малкото ще ти се вижда много. Бедност и богатство са относителни понятия: който не чувства липса не е беден, който се чувства ненаситен никога не е богат. Да се живее лошо, неразумно, несправедливо и невъздържано, не значи да се живее зле, а значи бавно да умира”.
е/Самокритика: „По-добре е да изобличаваме собствените грешки, отколкото чуждите. По-добре е да се мисли преди постъпките, отколкото после. Благородството на домашното животно се състои в качеството на тялото му, а благородството на хората-в техния добър характер”.
ж/Труд: „Доброто само с труд се постига. Без труд няма успех, обществен авторитет, а оттам идват всички злини”.
з/Правилно възпитание: „Възпитанието преобразува човека, а така също и природата. Без труд децата на нища не се научават, а възпитателите никога не ще имат авторитет пред тях. Защото авторитетът зависи от труда. Трябва да възпитаваме младите към усилия и труд, тъй като доброто само с труд се постига, а злото идва и без труд. Най-лошото на младите е безделието и лекомислието, което води до пороци; самообладанието на бащата е за децата най-ефикасното предупреждение. Лоши заложби се усилват от лоша служба. Доброто и злото се развалят от лоша дружба и лоши навици”.
7.В обществения живот Демокрит иска:
а/Обществена дисциплина: Послушание към законите и водачите.
б/Властване на най-компетентните. „Властването е свойствено по природа на най-добрия. За глупавия е по-добре да се подчинява, отколкото да заповядва. Лошият трябва да се следи, да не причини вреда”.
в/Социално подпомагане на безимотните и малоимотните от страна на имотните, за да се избегнат противоречия, бунтове и смутове.
г/Не встрастяване в партии, но в обществени работи, които отнимат спокойствието и чистотата на душата.
д/Борба срещу шовинизма и локалния патриотизъм. „Защото отечеството на една благородна душа е цялата вселена”.