Тази форма на окултното лечение е най-висша и се среща изключително рядко. Тя е почти непозната, въпреки че много лечители твърдят, че я владеят. Духовното лечение не е дело на отделна личност. При него лечителят е оръдие, канал, през който протича божествената сила. Той притежава способността да разкрие духовния си ум така, че през него свободно да премине тази сила в духовния ум на болния, да пробуди у него трептения с такава мощ и интензивност, че да укрепят и задействат енергично по-нисшите умствени начала и в краен резултат — самите органи, тъкани, клетки, при което те да възстановят нормалното си състояние и функции.
По начало духовното лечение е мигновено — солният се излекува веднага и напълно, цялата му система се изпълва от по-висшата духовна аура, той просто бива „окъпан“ в духовния поток.
Духовният ум на човека е онова начало, което стои над двете по-нисши: интелекта (разума) и инстинктивния ум. Той все още не е развит в по-голямата част от хората, а само у отделни личности, достигнали висока степен на духовно развитие, които са придвижили центъра на съзнанието си в областта на духовния ум — онова „нещо“ в нас, което ни съхранява и напътва в минути на отчаяние и безверие. Всичко възвишено и благородно, до което човек достига, е от тази област. Духовният ум предава на части, по малко от вечната истина на по-ниските умствени начала според постигнатото развитие на човека по пътя на еволюцията.
Духовният ум е извор на човечност, правда, безкористност, любов, истина, мъдрост.
Духовният ум е източник на вдъхновението. От него черпи прозренията си ясновидецът. Всички, които са се съсредоточавали върху възвишени идеали и са постигали високите си цели, черпят от него, често без да знаят, приписвайки успехите и знанията си на същества от по-висш свят. Всъщност те идват „отвътре“, това е нашето висше „аз“.
Развивайки своето духовно съзнание, човек се приближава и докосва до по-висшата си същност и придобива знания, които интелектът не може да му даде. По този път ни се откриват висши сили, с които не трябва да злоупотребяваме, защото ни се дават, за да вършим добро за другите и за себе си, а не за корист и себелюбие.
Но да се върнем, така просветени, на темата. Духовно лечение в пълния смисъл на понятието не е по силите на средния човек. То е достъпно само на онзи, който в значителна степен е развил духовните си сили. Всъщност най-добрите лечители в света съзнателно или не ползват тази висша сила в практиката, доколкото спазват високата човешка нравственост, морал и етика.
Истинското духовно лечение е безвъзмездно за разлика от другите форми на окултна терапевтика, при които е допустимо на лечителите да се заплаща за положения труд и изразходваното време.
Лечителите могат да използват духовното лечение заедно с другите форми. Те би следвало да предоставят възможността болните да ползват облагите на тази висша лечебна форма. Би трябвало духовното начало, щом като е за благото на хората и не се опошлява, да бъде поставено в услуга за премахване, смекчаване на човешките страдания. Съзнавайки това в своята голяма нравствена отговорност, лечителят няма защо да се страхува, че принизява високото духовно начало до полето на материалното. То и без това прониква в него и във всичка и използването му за „повдигане“ на онези, които са на по-ниските степени на развитие, е правилно и съвсем справедливо.
Ще се опитаме да поясним и да ви упътим как се практикува духовното лечение, да ви покажем нагледно как да станете проводник на това, което само се осъществява. Моля читателя да пристъпи към този въпрос с чувство на отговорност и зачитане, тъй като тук се докосваме до една сила от съвсем друг разред, различна от всекидневно прилаганите. Запомнете: тук лечителят желае да бъде използван като канал (проводник) за предаване на мощта на безкрайния океан на Духа в ума на болния. Затова сам трябва да се превърне в оръдие, достойно да бъде ползвано от тази огромна духовна сила.
Необходимо е да се пристъпи към лечението с чувство на голяма почит, респект и високо съзнание за висшата сила, към която се обръща и иска да проведе през себе си, за да оздрави нуждаещия се. Преди всичко да успокои тялото и душата си, доколкото му е възможно, да отпусне мускулите и нервите си, да се отърси от всекидневните мисли, грижи и тревоги, свързани с материалния живот. Да се почувства в извисено състояние на духа, да почувства близостта на океана на Духа, в който нашето реално „аз“ е само капка, да усети, че е хармоничен, съзвучен на безкрайното. Трудно ни е да опишем с думи точно какво представлява това състояние. За да го разберете добре, трябва да го преживеете. Уверени сме, че тези, които са привлечени от съдържанието на тази книга, ще разберат ясно какво искаме да кажем.
Болният седи или лежи, а лечителят може да постави или не ръцете си на него. Някои не докосват болните, а други усещат по интуиция, че трябва да го направят. Сами изберете начина, но, изглежда, при докосването протича нещо от Духа, носещо.лечебна сила в себе си. Христос и неговите ученици са лекували с духовна сила, като са слагали ръцете си върху страдащите. И ако съзнавате, че е необходимо, не се колебайте, допрете с ръце болния!
По време на лечението изчистете ума си от мисълта, че вие осъществявате лечението, и непрекъснато осъзнавайте, че сте само каналът, по който протича и се предава на болния духовната сила. В момента, когато започнете да мислите, че вие лекувате, притокът на лечебна сила се прекъсва, тя престава да действа. За съжаление много опитни лечители са се подхлъзва-ли по пътя на самомнението и засилващия се егоизъм, смятайки себе си за велики и всесилни, и са загубвали дадената им от Бога дарба да лекуват. Помнете винаги: лекува Духът, не вие!
За да се превърнете в добър „канал“ за протичането на духовната лечебна сила, постарайте се мислено да виждате или чувствате как се влива и изтича Духът през вас през цялото време на лечението.
Лечебният процес не бива да трае дълго, сами ще почувствате това. След известна практика се получава чувството и у болния, и у лечителя за реално протичане на силата на Духа през тях. Това са най-благоприятните условия на лечение. Когато и двамата са в добро и подходящо разположение на ума, те се „скачват“ в един канал, образуват единен път за протичане ,да висшата целебна сила. Още по-добре се подготвят умовете им, ако предварително прочетат или поговорят по духовните въпроси. С това се пречистват от материалното и стават подходящи за проводник на Духа.
При тази форма не е необходимо да се изгражда и поддържа мислена картина на желаното състояние. Духът прониква в тялото на болния през духовния му ум и се стреми да го оздрави изцяло и напълно. Болният е потопен в силата на Духа и всяка негова клетка съзнава присъствието му. Повече ще узнаете за тази форма на лечение, когато сами я практикувате. Не се страхувайте да я опитате и прилагате, ако мислите и постъпките ви са чисти и безкористни. В практиката ще се превърнете във все по-съвършен „инструмент“ на Духа и успехите ви ще се увеличат.
Ако лечителят предпочита другите форми на окултна терапевтика, разгледани дотук, или ако болните им не възприемат понятията „духовно“ и „Дух“, ние предлагаме да отделят по няколко минути за тази форма по време на другото и да не обявяват, че ще приложат духовно лечение, щом това смущава болния. Някои хора имат предразсъдъци към всичко, което носи името духовно, за други тази дума се покрива с понятието „религиозен“. Безполезно е да ги убеждаваме. Духът принадлежи на всички, всичко му е подчинено, тъй че съвсем уместно е да се приложи такова лечение, без да се съобщава, ако това е излишно. Но да остане неизползвана великата сила на Духа, при положение че е достъпна за всички, е неправилно. Незнанието на болния не бива да го лишава от най-ценното, което лечителят ще му даде. Не казваме, че е простено да си служим с измама или да скрием истината, а че е безполезно да се създава антагонизъм между лечител и болен чрез неуместно използване на термини. Възможните предразсъдъци на пациента ще помрачат добрия успех на лечението.