Йосиф Антонов Ковачев – педагог, обществен и държавен деец, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) е роден на 14 януари 1 839 година. Роден е в Щип. Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовната академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и е кмет на София. Развива активна обществена дейност. От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Издава първия български учебник по педагогика „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи“. Автор е и на редица други педагогически помагала и учебници – „Буквар по нагледната и гласна метода“, „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ и др. Умира на 31 октомври 1898 г./агенция Фокус/