Човешкото тяло според Петър Дънов

Picture_214

Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки органи­зъм. Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувства­та), третото – на ума, и четвъртото  на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири.
Душата на човека си има особено тяло, с кое­то може да се възнесе. Това тяло е толкова плас­тично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и фи­зическото, и всички останали тела на човека.
Според окултната наука материята, от която човек е направен първоначално,  космическият човек е взета от цялата Вселена. От всички Слънца и планети е взето по една малка част и е сглобено сегашното тяло. Каквато и колкото мате­рия е взета от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас, във физическо и психическо отношение.
Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е чо­век, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доб­рокачествена. Такъв човек наричаме здрав и ор­ганизиран. Както облеклото отговаря на вътреш­ните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни орга­ни отговаря на силите в неговия организъм.
Органите на човешкия организъм са създаде­ни от известни добродетели – следователно вся­ко заболяване на някои от органите оказва влия­ние върху онази добродетел, която го създава.
Всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло.“
Всеки орган има двойна служба: външна и вът­решна, т.е. материална и духовна.
Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира се­гашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответстват на тези от другите тела. Например мозъкът съответства на умственото тяло, симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответства на духовното тяло, черният дроб, далакът и стомахът съответс­тват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функ­ционират правилно, ще сте мрачни, неразполо­жени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стома­ха, ще влязат в кръвта и ще предизвикват разст­ройство в астралното тяло. Тогава силите на аст­ралното тяло няма да минават правилно във фи­зическото тяло. Разстрои ли се черният дроб и па­метта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувс­тва, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм.
Всеки елемент има определено място в човеш­кия организъм: например мястото на кислорода е в кръвта на човека; на азота – в мозъка, в нервна­та система; на водорода – в стомаха; на въглеро­да – в костите.
Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духо­ве и за тяхната мъдрост. Значи, мъдростта се при­добива чрез дишането. Чрез сърцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена „престоли“, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показ­ва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стома­ха той е свързан с други йерархии – същества на благородството. Ето защо, като се нахрани човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерар­хия, наречена „власти“, или Божествената сила. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Когато жлъчката е в нормално състо­яние, добротата и любовта се увеличават. Ако ом­разата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между сили­те. Никой не може да избегне този закон. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – „началствата“, наречени Божествена правда и победа в света. Дру­га йерархия са архангелите, същества на Божия­та слава. Те ръководят народите. Те имат отноше­ние към бъбреците. Най-после стигаме до йерар­хията на ангелите, които са основа на живота.
Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят – това са неговите дробове, него­вото сърце, което пулсира и движи кръвта, а фи­зическият, материалният свят е човешкият сто­мах. Следователно човек трябва да знае, че жи­вее едновременно в трите свята.
Здравето почива на един закон, на една жле­за, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш резултати. Всеки човек, който може да тури тази своя жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята, колкото иска. А ако иска да развие своя ум, трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, кои­то идват от месечината и енергиите, които същес­твуват в мозъка, понеже енергията, която „мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят.
В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си – на за­кона на Любовта. Кой ще ме избави от това поло­жение?“ Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.
Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще рабо­тиш.
Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят.
Доброволно или на сила, човек служи и на плътта си и на духа си.
Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се ос­вободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледай­те да я подчините да слугува на духа. Възпитавай­те плътта си във всяко направление.
Духът, душата и умът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и умът е принцип, физи­ческото тяло е резултат на човешкия ум. Умът мо­же да си направи каквото тяло иска.