Сградата на Централна минерална баня е построена през периода 1905 –1910 г. по проект на архитектите П. Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите постижения на българската архитектура като фасадните решения и интериора са в духа на “националния стил”, или също така наричан “неовизантиката”. Банята функционира до 1988 г., след което дълго време е безстопанствена и през 1998 г. с решение на Столичен общински съвет и й отредена нова функция – Музей за история на София. Северното крило остава с традиционните си функции и активното използване на минералната вода. През периода 1998 – 2008 г. са извършени множество архитектурно-строителни и консервационно реставрационни работи по адаптацията на банята за музей, но все още сградата не е отворена с новата ти функция. Централна минерална баня е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.