Преди няколко месеца лежах сам в моята стая и силно страдах от един оток на окото ми. Болките ми бяха толкова големи, че аз не можех да върша никаква друга работа. И тъй аз прекарах времето в молитва. Един ден, когато бях се молил едва няколко мига, духовният свят се откри пред мене и се видях обкрьжеш от много ангели. В миг забравих всичките си болки, тъй като цялото мое внимание беше обърнато към оня свят. Нека сега изброя тук няколко от темите, върху които разговарях.
Да съзерцавам Бога
„Светиите и ангелите, които живеят в най-висшата сфера на небето, гледат ли винаги Божието лице? И как им се явява Той?“ Един от светиите каза: „Както морето е изпълнено с вода, така цялата вселена е изпълнена с Бога, и всеки обитател небесен чувства Неговото .присъствие около себе си. Когато някой се потопи под водата, то над него, под него и около него няма нищо друго освен вода. По същия начин се чувства Божието присъствие й на небето. И както във водите на морето има безброияи живи същества, така живеят и Неговите творения. Но тъй като Той е безкраен, а Неговите чеда не са безкрайни,, то те могат да Го виждат само в лицето на Христа. Така е казал и сам Господ: „Който е видял Мене, видял е Отца“1 (Йоан. 14:9). Ако Ииоус би поискал да се яви на обитателите на тъмните долни сфери в същата светлина, както се появява на обитателите на по-висшите стъпала, тогава те не биха могли да бъдат в състояние да го понесат. Затова Той намалява славата на Своето разкриване съответно със степента на развитието и на способността на всяка отделна душа. Към това друг един светия добави: „Фактически Божието присъствие може да се чувства и схваща, но е думи не може да се опише. Както се възприема сладостта на сладкото чрез вкуса, а не чрез едно така нагледно описание, така всеки един изпитва на небето радостта от Божието присъствие и в духовния свят знаят, че неговите божествени опитности Са действителни.“