Алберт Айнщайн
Прозрял факта, че материята е проникната от енергия, която може да бъде освободена и насочена към лечението на заболяванията, Ханеман формулира правилна концепция за природата на болестите. Той е от учените, чиито изводи се основават единствено на експериментално изведени и прецизно анализирани факти. Той никога не би приел концепция, несъвместима с опитните данни и наблюдения.
Хансман е поразен от два факта. Първо – медикаментите, които са многократно разредени, могат да лекуват само ако са хомеопатично потенцирани, т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ – веднъж, след като са потенцирани но този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими материални следи от своя първоначален състав. Следователно характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални компоненти, а от друг фактор – енергия. Оттук и извода, че сукусиото навярно предава някаква енергия от първоначалните съставки към неутралното вещество – разтворител. Всички ние сме свидетели на подобно предаване във всекидневната си практика – пластмасата предава статично електричество на хартията, върху която се трие; електричеството е невидима сила, съхранена в батериите, направени от вещество. Хансман навярно осъзнава, че е прехвърлил границите на материята и е навлязъл в сферата на енергаята.
Следват ред логачсски изводи. Щом.като лекарственият препарат е с дипалшчно (енергийно), а не материално естество, то природа та па болестното увреждане в организма, на която въпросният препарат въздейства, трябва да е от същото естество. Следователно: болестта е увреждане най-вече от динамичен порядък. Но какво точно означава това? Хансман достига до извода, че се касае за увреждане на жизнената сила на човека. Преходът от живот към смърт е неизмерим във времето, той не е става постепенно, и все пак, това е най-радикалната промяна, която съществува. Тя прекратява активността на организма и води до разграждане. Динамичната енергия, която липсва в трупа и която живият организъм притежава, Ханеман нарича „жизнена сила“. Той описва характеристиките й в Афоризъм 9:
Когато човек е здрав, духовната жизнена сила /абсолютна сама по себе си/; динамизмът, вдъхващ живот на материалното тяло /организма/, властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във великолепно, хармонично жизнено действие както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. Тогава душата ни, надарена с разум, може свободно да разполага с този жив, здрав инструмент, за да постигне no-висшите цели на нашето съществуване.
Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в съответствие с нещо невидимо и нематериално. Не можем да отречем, че някаква сила владее Вселената, само защото тя е невидима и не можем да я измерим. Всички ние ежедневно усещаме тази жизнена сила, когато изпаднем в стресови ситуации – климатични изменения, пътувания, промени в диетата, пренатоварване, тъга, разболяване. Тогава проявяваме нашата издръжливост, гъвкавост, способност да се адаптираме към обстоятелствата. Тъй като тази способност е тай-явно изразена само в живите организми, ние я наричаме жизнена сила.
Днес ние признаваме някаква сила единствено като измерим нейните характеристики. По такъв начин признаваме магнетизма, електричеството, гравитационното привличане. Обикновено определяме електричеството като поток от електрони, но не знаем нищо за силата, която прави тяхното движение възможно. Самата същност на силата или енергията винаги ни се е изплъзвала. Никога не сме съумявали да я почувстваме или да възприемем същността й с нашите сетива. По подобен начин жизнената сила, която одухотворява тялото, не е нещо, което бихме могли да изпитаме пряко; можем единствено да разпознаем присъствието й чрез нейните характеристики.
Джеймс Тайлър Кент, едни от най-видните медици на Америка през 19-век, описва отделни особености на жизнената сила в своите „Лекции по философия на хомеопатията“.
1. Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.
2. Структурообразуваща е – поддържа в тялото непрекъснат процес на изграждане и разграждане. Но в противен случай, когато поради някаква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на процес, който отслабва енергиите в организма и гя прави разрушителни.
3. Търпи промени. С други думи, може да тече нормално или ненормално, да създава ред или болест.
4. Подчинява и контролира тялото, което обитава.
5. Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменящите се условия на заобикалящата го среда, е неоспорим, но кое е онова, което само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адаптира към околната среда и така поддържа човешкото тяло в нормално или ненормално състояние, когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви обстоятелства.
Друго доказателство за съществуването на жизнената сила е фактът, че когато организъм, в който са възникнали нарушения се постави под влияние на подходящо хомеопатично лекарство, пациентът не само изпитва облекчение на симптомите, но заживява с усещането, че в него животът отново тече хармонично. Най-после, след столетия на трудности и търсения, вече разполагаме с медицинска система, която не само признава лечебните сили на тялото и Природата, жизнената сила, но и на практика е изградена според принципите за стимулирането на тази сила. И накрая, открити са принципите, въз основа на които бихме могли да работим в съгласие, а не против жизнената сила – една истинска екология на медицината.