Хламидиозата е инфекциозно заболяване, предаващо се по полов път, което днес учените смятат за най-разпространената болест в света. Всяка година само в САЩ броят на заболелите възлиза на 3-4 милиона. В половината от случаите болестта се съчетава с гонорея, трихомониаза, бактериална вагиноза, микоплазмоза и т.н., общо с всеки от известните бактериални възбудители, предаващи се по полов път.
Причинителите на хламидната инфекция са особените микроорганизми – хламидии, но именно Chlamydia trachomatis е възбудителят на урогениталната хламидиоза при човека.
Нейната полувирусна, полубактериална природа е причина за трудното й диагностициране и лечение. Диагностиката се усложнява и от това, че повечето мъже и жени, болни от хламидиоза, нямат изразени симптоми. Тъй като Chlamydia trachomatis може да живее само вътре в другите клетки, тя се предава чрез преките контакти на гениталиите със спермата или чрез вагиналните секрети.
Вагиналният полов акт е най-разпространеният път за заразяване с хламидии, но заразяването може да стане и чрез спермата, вагиналните секрети на вече заразено лице, ако те влязат в контакт с лигавиците.
Хламидиозата е най-сложното от всички венерически заболявания. Тя може да се предаде още при първия полов контакт, въпреки че има и изключения.
Съвременните методи за диагностика определят наличието на хламидии у всяка втора жена с хронично-възпалителни заболявания на пикочно-половата сфера, при 57% от жените, страдащи от безплодие и при 87% от жените, които не са износили бременността си.
При мъжете негонококови уретрити хламидии се откриват в 40% от случаите.
Според учените, ако за кратък период от време мъжът е имал полови актове с няколко жени, той може да бъде лекуван от хламидиоза без да се правят предварителни изследвания. Разбира се, това мнение е твърде категорично. Инфекцията често има инкубационен период от 5-7 до 30 дни.
Заболяването може да предизвика различна патология. При мъжете първоначално се поразява пикочният канал, а след това простатата, скротумът. Хламидният уретрит при мъжете понякога протича много остро. В повечето случаи заболяването се придружава от неприятни усещания, сърбеж в пикочния канал, секрети от уретрата. При едновременно поражение на други органи болните се оплакват от болки в скротума, перинеума, в областта на кръста, седалищния нерв и в долните крайници.
Като правило болните от хламидиоза мъже се оплакват от наличието на секрети от пикочния канал, понякога по време на акта на дефекация, в края на уринирането, а също от сърбеж, неопределени неприятни усещания в пикочния канал и правото черво, непостоянна болка в перинеума. При жените най-често се поразява шийката на матката, след това възниква възходяща инфекция, която постепенно обхваща матката, маточните тръби, яйчниците и коремната кухина.
Хламидиите от пикочния канал са способни да проникнат в пикочния мехур и да предизвикат цистит и цистоуретит.
Хламидиозата няма точна клинична картина и затова диагнозата се поставя след лабораторна диагностика. Специалистите препоръчват всяка жена да се отнася внимателно към своето физически състояние и да наблюдава бельото си за наличието на секрети. Ако те са твърде обилни, трябва незабавно да се направи консултация със специалист.
Много често хламидиозата се диагностицира при жените, страдащи от безплодие. Жената не може да забременее. Лекарите търсят причината и откриват непроходимост на маточните тръби. И когато се насочат към търсене на причината за възпалителния процес, тогава те целенасочено търсят хламидии. Ако жена, заразена с хламидиоза, роди, инфекцията може да се предаде на детето по време на раждането.
Това не означава, че бременността трябва да се прекъсне. Плацентата защитава плода от вътреутробното заразяване, опасността от заразяване остава при преминаването на детето по родилните пътища.
Понякога при болните от хламидиоза се развиват не само цистити, но и пиелонефрити. В повечето случаи това е свързано с болки в корема, често уриниране с остра болка, отпадналост, секрети от пикочните и половите органи, безпричинно повишаване на температурата.
Хламидиозата както и другите венерически болести е неприятна и опасна със своите последствия. Затова при поява на подозрения незабавно се обърнете съм специалист: венеролог, уролог или гинеколог. Много важно е двамата партньори да се изследват и лекуват едновременно.
Лечението е комплексно: антибиотици, имуностимулираща противовирусна терапия, а също при необходимост местна терапия (физиологични процедури).
За да започнете своевременно лечение, обърнете внимание на следните симптоми за хламидиоза:
– наличие на бледо-жълти петна или слузести секрети;
– парене по време на уриниране;
– болезнени полови сношения при жените;
– ненормални вагинални кръвотечения, кръвотечение след полов акт;
– при мъжете – зачервяване на края на пениса.
Рискът от заболяването може да се намали чрез:
– намаляване на половите партньори;
– използването на презервативи;
– редовни изследвания за хламидиоза.(а)