Разпространение. Расте по сухите и каменливи склонове, из храсталаците и по скалите, в иглолистните и широколистните насаждения до 1600 м н. в. в цялата страна.
Описание. Многогодишно вечнозелено изправено храстче или дърво, силно разклонено и високо до 1,4 м. Коренът прониква дълбоко в почвата. Листата са шиловидно заострени, по три в снопчета, отгоре с по една широка белезникава ивичка и разперени. Цветовете са двудомни, като женските се състоят от 3 цвята с 3 пло-долиста, които след оплождането се срастват и стават месести. Мъжките цветове са с многобройни тичинки, всяка с 3 до 7 прашинка; разположени са в пазвите на листата. Плодът е ягодоподобен, кръгъл, отначало зелен, а при узряването — синкаво черен, покрит с белезникав восъчен налеп. Семената са 3, сивокафяви, обвити в смолисто вещество, със сладникав вкус и смолиста миризма. Цъфти през април—май. Медоносно растение.
Използуваема част. Узрелите плодове, брани през есента, септември—ноември. Понеже плодовете зреят на втората година след цъфтежа, на едно и също дърво има и зелени, и зрели плодове. Обикновено плодовете се събират, като под дръвчето се постеле брезент или платно и клоните силно се разклащат. При това зрелите плодове падат веднага. След събирането те се сушат бързо на сянка или в сушилня до 35°С при добра вентилация. Изсушената билка има тъмносиньовиолетов, чернокафяв или черен цвят на плодовете, понякога със сив восъчен налеп, с характерна миризма и сладникаво-парлив вкус. Допустима влажност 14%. •Опакова се в книжно-конопени или книжни торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. До 2% етерично масло (което се състои от d-а-пинен, юнен, камфен, а-терпинен, а-феландрен, терпи-нолен, дипентен, сабинен, терпинеол, борнеол, изоборнеол, кади-нен, юненол, юнипер-камфора, цидрол и др.), до 30% инвертна захар, до 10% смола, горчивото вещество юниперин, мазнини, мравчена, оцетна и ябълчена киселина, танини, пектини и др. Пикочогонното действие на хвойната се дължи на тер-пена юнон.
Лечебно действие и приложение. Билката действува пикочогонно, дезинфектиращо пикочните пътища, отхрач-ващо. Улеснява храносмилането. Етеричното масло действува про-тивомикробно.
В българската народна медицина плодовете на хвойната се употребяват при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при воднянка, трудно уриниране, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и червата, ревматизъм, подагра, оригване, хемороиди, кожни обриви, недостатъчна менструация и др.
Външно плодовете се препоръчват за инхалации при задух и бронхит, за бани при екземи, а отварата от клонките — като слабително средство. Плодовете се прилагат още в пивоварната и парфюмерийната промишленост и във ветеринарната медицина.
Начин на употреба. 1 супена лъжица плодове, леко счукани, се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание. Да не се взема при възпаление на бъбреците!