С казаното по отношение на философията и религията, до голяма степен се отговаря на въпроса за отношението между философия и мироглед.
1.Под мироглед се разбира отговорите, които даден човек си задава на въпросите за произхода, същността, крайната цел и смисъла на света и човешкия живот.Отношението на човека към света е характерно с безкрайното си разнообразие.Затова и мирогледът е обобщена система от възгледи за света като цяло, за мястото на самия човек и на отделните явления в света;това е популярно разбиране и емоционална оценка за смисъла на човешката дейност,за собствената и за съдбата на света;това е най-накрая цялата съвкупност от научни,философски,религиозни, политически, нравствени,правни и естетически убеждения и идеали на отделната личност,които обуславят в нея популярната картина за света,както и начина на човешкото мислене и действия. Понятието мироглед може да се употребява и в по-тесен смисъл, например: религиозен мироглед,философски мироглед,политически мироглед.
2.Под философия се разбират рационално систематизираните и обосновани върху определена научна методология опити да се намерят по рационален път отговори на същите въпроси.
3.Самото определение на двете понятия показва, че мирогледът е нещо по-широко по обем и по-широко вкоренено в съзнанието, отколкото философията, защото в мирогледа освен рационални има и ирационални /извън разумни/ елементи. Затова не философията на човека определя неговия мироглед, а напротив, мирогледът се стреми да се изравни рационално, затова се създава философията. Но мирогледът може и да не създаде философия и все пак, той си съществува, така че хора без рационален мироглед, сиреч без философия в строгия смисъл на думата е имало, има и винаги ще има, но хора без каквото и да било отношение или убеждение по посочените основни въпроси на света в живота няма. Така, че ние можем да кажем: Мирогледът и философията се отнасят като част към цяло-мирогледът е цялото, а философията е само част от цялото, която при това не винаги съществува.
4.Ирационалните /извън разумните/ елементи в мирогледа на човека се разделят главно на две категории: инстиктивно-витални /жизнени/ или биологически и религиозни. Те действат в човека под формата на инстиктивни влечения; те направляват неговата жизнена борба. Те влияят и при оформянето и функционирането на неговия разум. Разумът е вкоренен в тях и те според израза на Фехнер, го носят на вълните си, както тогава, когато той още не съзнава това, така и тогава, когато е вече пораснал и ясно го съзнава.
Биологическата наследственост, устройството и здравословното състояние на тялото, изследваните духовни заложби, природната среда, обществената среда, икономическите условия, също традициите, нравите и обичаите на дадено общество-всичко това влияе върху човека и в човека, още преди той да съзнава това. Ролята на философията в този случай се явява вторична: тя може да осъзнае и да обясни зависимостта
на човека от ирационалното. Може да спомогне дори да я измени, но никога не може да го отмени.
5.От съвсем друг характер е религиозното, ирационално в мирогледа на човека. То е свръх рационално или надрационално, защото религията идва да отговори чрез Откровение и вяра на онзи въпрос, на който човешкият разум, според собственото му признание не може да отговори, след като е напрягал всичките си сили.
6.Естествено е, че не бива да си представяме над рационалното или под рационалното като напълно разделени:
а/религия, когато действа религията-това не е изолирано от разума и инстинкта;
б/разум, когато имаме и разум-инстинктите не прекъсват;
в/инстинкт, когато имаме инстинкт, имаме и разум;