Философията се отличава от екзактните науки и същевременно има много сходни черти с тях. За нас е важно да изясним въпроса, към кой раздел в общата класификация на научното познание можем да отнесем философската наука.
Философията е родствена на естествените науки, защото нейн обект за изследване и изучаване е и природата. Паралелно с това тя се разграничава от естествознанието,въпреки че се опира на получените от него емпирично-експериментални данни. Последното изучава различните форми на неорганичната и органичната природа,като използва непосредствено експериментална техника, научна апаратура,лаборатории и т. н.
От друга страна философията стои твърде близо до математическите науки, тъй като и двете дисциплини използват пределно най-общи абстракции. Както философията, така и математиката изучават форми и отношения, които съществуват в природата, обществото и мисленето.
Философията има общи черти и с приложните науки. Методологията на всяко научно познание и разработването на методите и средствата в познавателния процес са своего рода теоретически инструмент в научното познание . Същевременно функциите на философията не се свеждат и не се свързват с подобни „служебни” задължения, защото тя изгражда свои специфични понятия и е теоретична наука. Руският философ А.В.Веденски определя философията като „мироглед, научно преработен при помощта на теорията на познанието“.
Поради мирогледния характер на философията обикновено тя се причислява към обществените науки. Но философското знание в неговата цялост не може да бъде сведено единствено до едно социално съдържание и релации и то не се ограничава само с изучаването на обществените явления.
Въпреки сходните моменти на философията с другите аналогични научни дисциплини, тя не е еклектичен /сбор, смесица от разнородни елементи от различни учения /сбор от тях, но самостоятелна, особен тип наука.
Задачата на специалното научно познание е обобщението и мисленият преход от единичните факти и явления към общото и закономерното. Всяка наука има своите пределни степени на
обобщение, които не надхвърлят рамките на определени области и аспекти на Битието. Например химията се занимава с различните елементи, с техния молекулярен строеж, съединения, смеси и пр., но тя не дава определение на това, що е вещество. Физиката също така борави с различни видове движения, но не отговаря на въпроса, що е движение. В системата на научното познание по-високите степени на обобщение спрямо основните понятия и закономерности на специалните науки са предмет на анализ и осмисляне от страна на философията. Тя именно прави опит да приведе в единство резултатите от изследванията във всички области на човешкото знание и се стреми да създаде всеобемащ синтез на универсалните закони на Битието и мисленето. При изпълнението на тази функция философското мислене твърде често се насочва към обекти, които са недостижими за емпиричното знание /т.е.за знанието, почиващо върху сетивния опит/. Философията-върху основата на систематизираната съвкупност от частните науки-разкрива инвариантното, устойчивото и общото в цялата действителност. Затова понятията, категориите, принципите и законите на философията имат всеобщ характер, а нейните методи са универсални. Светът като цяло-това не е само субектът, разглеждан в абстракция от обекта, както и обектът не се разглежда в абстракция от субекта. Светът е единство на субекта и обекта. Затова като общ момент на всички философски дисциплини може да с смята, че всяка една от тях има предвид взаимоотношението и взаимодействието между двата познавателни компонента-субект и обект,-чието единство съставя света като цяло.
Частните науки, за разлика от философията, изучават отношението, съществуващо между обектите в света. Те разглеждат човека не като субект, а като обект наред с другите обекти.
Вилхелм Вунт поддържа становището, че философията се стреми да синтезира единичните знания, за да изгради една цялостна картина на света и живота, която да задоволи изискванията на разума и потребностите на сърцето.
Необходимо е да се отбележи и следният момент, твърде специфичен за философското мислене: при философското обобщение-за разлика от /специално, частно/ научното-много съществена роля играе изходната гледна точка и първоначалната позиция на изследователя-мислител, т.е. фундаменталните принципи и методите на изследване /дали те се основават върху философския идеализъм или материализъм, върху метафизическия или диалектическия метод/.
Една и съща естествено-научна теория може да послужи за основа на различни философски обобщения и изводи в зависимост от това, как нейните данни се интерпретират: от материалистическа, идеалистическа, рационалистическа или емпирическа позиция.Така например теорията на относителността на А. Айнщайн или например космогоническата хипотеза за така наречения „първоатом” се осмислят по различен начин в съществуващите философски системи.
Заключение:
Философията е всеобща теоретична наука за развитието на Духа и на материалната Вселена като цяло, а релацията /отношението/ между философските и специалните частно-научни знания има характер на
отношение между общото и единичното, на по-голямата степен на обобщение /на абстракция/ към по-малката степен-т.е. към частните науки.