Основно учение на Платон, както видяхме, е делението на действителността на два свята: свят на вечните, неизменни, неосезаеми, а само мислими духовни идеи и само свят на временните, пространствени, постоянно произлизащи и изчезващи, следователно преходни, изменчиви, сетивно възприемани, конкретни неща. Конкретните неща получават своето начало, своята цел и своята същност, както видяхме от идеите. Трябва да съществува идея, молив или „моливността“, за да могат да получат начало, същност и цел на отделните конкретни моливи. Трябваше вече да има розност, за да произлязат конкретните видими и помирисваеми рози. „Розност“ образува тяхната същност и все по-пълното проявяване на „розността“ в техен идеал.
Но ако конкретните неща, получават от идеите си само вечното, неизменното, неосезаемото, непосредственото, духовното в себе си, тогава пита се, откъде произлиза, на какво се дължи преходността им, осезаемостта им, пространствеността и временността им?
Платон отговаря, че наред с идеите съществува и втора същност, второ начало, втора субстанция, която като се съчетае с идеите или иначе казано, в която като се вложат идеите се получават от това конкретните неща в света. Затова тези неща имат двойна природа: съпринадлежност към идеите, но същевременно показват и проявяват качества, каквито в идеите няма.
Тази втора същност или начало е материята. Сам Платон не я нарича с това име „материя“. Такова име /ile/ и дава в последствие Аристотел, но Платон приема нейното съществувание, като се опитва да я изрази и характеризира. При това не е съвсем ясно, как си я е
представял. Според едни автори /като Дойсен /, той си е мислел материята като безкачествена материя, подобна на „безпределното“ у Анаксимандър, което както видяхме, съдържа в себе си потенциално всички качества, но в непроявена още форма, не диференцирани, примирени в цялото. И едвам заквасването и оплодяването на тази материя с идеите и предава различни форми, проявява нейните дотогава само потенциално съществуващи качества.
Други автори /като Ед. Целлер/ считат, че под материя според Платон в света съществуват едновременно две противоречиви, противоборстващи начала: духът /идеите/ и материята, които могат да бъдат разбрани само като противоположност.
Идеите са сетивно невидими-материята е видима, тя е видимостта, идеите са безвременни, надвременни-материята е временна, тя е временна, тя е временността; идеите за целенасочеността-материята е центробежността и безцелността. Идеите са свободата и смислеността-материята е необходимостта и безмислеността и прочие.
Тук ние можем да продължим противополагането до безкрайност:
Идеите са доброто-материята злото.
Идеите са красивото-материята грозното.
Идеите са светлината-материята мракът.
Идеите са разумността-материята неразумността.
Идеите са истината-материята лъжата.
Идеите са формеността-материята безформеността.
Идеите са идейността-материята безидейността и пр. и пр.
Ние днес знаем, че светлината и мракът, студът и топлината могат да бъдат определени само едно чрез друго като се противополагат.
С една реч, всичко, чрез което невидимият свят се отличава от идеалния, се отнася към материята