Непосредствено свързано с учението за идеите, е учението за душата.
Според Платон, човешките души са създадени от твореца Демиург, лично, докато човешките тела са създадени от други второстепенни богове. Числото на душите е еднакво с числото на звездите. Те първоначално са били безплътни в царството на идеите, после са били изпратени да се въплътят в човешките тела. Пребъдването им в плът е затворничество и пленничество за тях, но то им е било наложено, защото се провинили. Ако през това време на земния живот душата пази своя небесен произход и се противи на влечението на телата, то подир смъртта на тялото се връща в царството на вечните идеи. В противен случай тя се преражда в тялото на други хора или на животни в продължение на 1000 години и едва тогава се връща към своя първоизточник. Както виждаме Платон е учил, че душата е безсмъртна, и че съществува възмездие на земния и живот.
Всяко познание, всяко естетическо съзерцание и всяко добро постъпване, според Платон са възпоменания, анамнест на душата за идеите, които тя е съзерцавала преди да се въплъти на земята.
Безсмъртието на душата Платон доказва по различни начини:
а/Душите са предшествали телата и са съзерцавали безплътните идеи, преди да се въплътят. Значи тяхното съществувание не е свързано с живота на тялото и не се прекъсва с неговата смърт;
б/Подобното само от подобното се познава. Щом душите са в състояние да съзерцават и опознават безсмъртните и вечни идеи, това значи, че и те самите имат безсмъртие;
в/Под смърт на тялото ние разбираме лишаването му от живот. А душата е самия живот, тя е синоним на живота и не може да бъде лишавана от него. Значи е безсмъртна.
г/Нравственото чувство ни говори, че душата очаква и получава възмездие за живота си на земята. Но, за да може да го получи, тя трябва да продължи и продължава живота си след това земно съществуване, за което получава наградата си.
Според Платон човешката душа е сложна, тя се дели на:
а/Божествена , безсмъртна част/ to teiton / и
б/смъртна част /to tneton /. Божествената, това е неговия разум, който се намира в главата и се нарича /logos, logistikon /.
Смъртната част от своя страна се дели също на две части:
а/ /timos/-пориви, стремежи, воля, които се намират в сърцето и могат да бъдат наречени посредник между божественото и човешкото в човека.
б/Желание, похоти, животински страсти, които имат седалището си в половата и храносмилателната област:/epitimia/.
Това деление у Платон се доближава до възприетото по-късно разделяне душевните прояви на умствени, волеви и чувства.
Правилното, душевното, здравото според Платон, е когато умът чрез волята владее и ръководи желанията. Много често се наблюдава и обратното: като завладеят волята, животинските влечения завличат и заробват, обезсилват ума.