Sarcodon imbricatum август — октомври
Расте по високите планински иглолистни гори на големи групи и на самодивски полукръгове. Среща се на Витоша в местността „Яворови присои“ откъм Бистрица, под хижа „Алеко“, под връх „Скопарника“, в местността „Тодо-рово гюбре“, хижа „Еделвайс“, хижа „Кумата“, и то на големи групи. Намираме я също в други наши планини — Рила, Пирин, Родопи.
Шапката е пепеливокафява, неправилна и покрита с шоколаденокафяви люспи. Месото й е бледосиво, здраво, а при старите гъби жилаво и нагорчава. Спороносните игли са гъсти и приличат на сърнена кожа, откъдето носи името си : по цвят те са сивокафяви. Пънчето е дебело, цветът му е сиво-бял.
Много вкусна и ароматична гъба в млада възраст. При по-старите гъби месото нагорчава и преди употреба се подварява 10 мин във вода със сода за хляб. Водата се изхвърля и след това се пристъпва към готвенето й. Много добра за приготвяне на разни видове ястия, когато е млада. Лесно се изсушава и консервира. Най-вкусна е печена на скара.
Няма отровен двойник.