Първото описание на гъбите, е дадено от Теофраст „бащата на ботаниката“. Той, е описал подробно гъбата Трюфел. Тогава тя, е била смятана като средство за възвръщане на младостта. Тъй като расте под земята за откриването й били използвани обучени кучета, свини, та дори и опитомени мечки. Богат, е химическият състав на гъбите. Те съдържат минерални соли, гликоген, витамини и антибактериални съставки. Фосфорът в тях, е колкото в рибата. Доказано, е, че гъбите укрепват нервната система и подобряват обмяната на веществата.
Често пъти ние отбягваме някои вкусни и полезни гъби, понеже не ги познаваме. Например ние подминаваме пърхутката, която в Италия се смята за деликатес. В нея белтъчините са повече, отколкото при манатарката. Трябва да се научим да разпознаваме гъбите и да берем най-хубавите и най-полезните само, когато сме напълно сигурни, че не са отровни. При брането не трябва да ги скубете! Отрязвайте пънчето им с ножче, така ще запазите гъбния мицел и на следващата годината отново ще има гъби.
Сърнелка
Рано при изгрев-слънце, когато по клонките на величествените борови и смърчови дървета, примесени с едри буки, сребреят водните капчици на утринната роса, ще съзрете набодените на дълги дръжки звънци със сив до сивопепеляв цвят, изпъстрени с кафяви петънца. Същинско кожухче на малко сърненце! Това, е гъбата сърнелка.
Пластинките й са белезникави или бледожълтеникави. Бялото й или сивкаво пънче в основата си, е малко издуто, а в горния край, е украсено с пръстенче, под което личат меки, копринени влакънца.
Когато позастарее, шапчицата се разтваря и става кръгла като щит, понякога с диаметър до 30 сантиметра. Месото на шапчицата и на пънчето, е много вкусно. На цвят, е бяло, със слаб аромат. Внимавайте при брането й, тъй като може да я объркате с плодомиризливата мрежовка, която, е отровна. Ще я различите от сърнелката по жълточервеникавия цвят на шапчицата й, която, е по-месеста. Като се разчупи, тя издава миризма на зряла круша.