След гръко-персийските войни в древна Гърция настъпва период на политически, културен и стопански разцвет.
Демократизират се управлението и образованието, тъй като се признават еднакви права на всички свободни граждани /не и на робите/. В такива периоди няма почва за дълбоки философски изследвания, тъй като охолният живот води към повърхност. Вместо това започва изучаването на практическите науки: медицина, риторика, математика и политика с история.
Дотогавашната философия е била чисто космологична. Изучавала е външния свят, без да изучава самия човек и неговите познавателни способности.
Чрез критиката си философията е разрушила вярата в боговете, но не я е заместила с нищо положително, защото всички философски учения са се взаимно отричали. Така личността е била оставена без върховна опора и санкция, без задължителни норми в живота. При това положение естествено било пробудената личност да не признава никакви авторитети, нито научни, нито морални, нито религиозни. Всичко се релативирало и втечнило. Изплувал на повърхността и станал основен фактор, нагонът към удоволствията и към различни наслади, за които нямало никакви задръжки. В такава обществена обстановка изникнала софистиката.
Софистите първоначално били благородни учители и просветители, отговарящи на обществената нужда за демократизираните образовани. Притежавали енциклопедични познания и обучавали в редица науки. Едновременно за труда си получавали възнаграждение. Те
не били оригинални изследователи, а само популяризатори на науката. Особено много разработвали теоретически риториката. Постепенно обаче софистиката, поради все по-засиления нагон към удоволствия и слава за задоволяване, на която трябвали много пари, се превърнала в едно отрицателно обществено явление. Тъй като съществувала свободна конкуренция между софистите, те започнали взаимно да се критикуват и надумват и да рекламират себе си с позволени и непозволени средства, да прибягват до словесно фокусничеството и хитрости при спорове. Затова и до ден днешен думата софист означава словесен въжеиграч, човек на празни игрословици, хитрини, безогледен в словесната и идейна борба; те вече по-малко търсели знания, а повече гледали да се покажат, че имат знания и да се откроят пред другите с красиви речи-най-често празни и надути. Това им било необходимо, за да увеличат числото на своите ученици и оттам да повишат своя хонорар, за да могат да живеят охолно.
Главни софисти, които са оставили име в историята са: Протагор, Горгий, Хипий, Продик, Алкидам, Критий, Терадумах и други.
Протагор бил роден в Абдера към 481 г. пр. Р.Хр. Странствал като учител в разни места. Дълго време прекарал в Атина, където бил личен и уважаван приятел на първенците на държавата, начело с Перикъл. Бил изгонен оттам, заради обвинение в безбожие. На път за Сицилия загинал при корабокрушение. Това се случили към 411 г.
Георгий произхождал от Сицилийския град Леонтина. Роден е около 483 г. Бил прочут със своето красноречие. Изпратен бил от Леонтина да търси помощта на Атина срещу Сиракуза. Мисията си изпълнил блестящо. Оттогава прекарал като учител на много места, главно в Лариса /Тесалия/. Умрял към 375 г. на 108 години.
Учението на софистите се изразява накратко в скептицизъм и релативизъм.
1.Релативизъм-гносеологически.
Протагор учил: „Човекът е мярка за всички неща, но онова което е, че е, както и на онова, което не е, че то не е”. Всичко за човека е така, както на него му се показва, както той го чува и оценява. Няма общо задължителна и трайна истина. Няма историческо познание. Всеки е прав за себе си в своите твърдения. Горгий специално е развил три основни положения за познанието:
а/Нищо фактически не съществува.
б/Но и ако нещо би съществувало, то не може да се разбере и познае от нас.
в/Дори и да би съществувало нещо и да бихме го опознали, ние не можем да предадем на другите своето познание.
2.Релативизъм-етически.
Няма общо задължителни нравствени норми. И тук отделният човек е сам за себе си авторитет. Каквото е за негов интерес, това той счита за добро: Всичко е позволено. Според софиста Каликъл това обосновава правото на силния да тъпче и унищожава слабия, тъй като няма нравствен закон, който да го ограничава. Практически пък този морален релативизъм се изразява в търсене на удоволствия на всяка цена със всякакви позволени и непозволени средства.
3.Релативизъм обществено-политически, при който всяка държава сама определя за себе си и за своите граждани кое е добро и законно и кое не е. Пак Протагор казва:“Каквото всяка държава смята за справедливо и хубаво, то е и за отделния човек такова, докато го поддържа за добро.”
4.Релативизъм религиозен.
Протагор не отрича съществуването на Бога. Относително боговете учил той, не мога да кажа нито, че съществуват, нито че не съществуват. Защото много неща ни пречат да знаем това, особено тъмнината на самата материя и краткотрайността на човешкия живот. Но това би било вече много близко до отричането на Бога.
Продик пък обявил, че няма богове, а само обожествявани от хората благоприятни за тях природни стихии, като слънцето, дъжда, реките и прочие. /натуралистическа хипотеза/.
Критий пък създал политическа хипотеза за произхода на религията. Бог не съществува. Съществуванието му е измислено от политическите водачи. За да се пресече беззаконието в тази вяра всяка страна има своя особена религия.