На кредитния пазар днес се сключват сделки, който произтичат от етапа на изпълнение на други сделки на вторичния пазар. Самото движение (или „обездвижване“) на ценните книжа създава предпоставки за нови операции.
При тази сделка заемодателят прехвърля на заемополучателя ценни книжа, които се котират на борсата или права по ценни книжа, за определен срок от време. Заемополучателят се задължава след изтичане на срока на заема да върне (прехвърли обратно)
» не същите ценни книжа, а » акции на същия емитент и същия вид или » облигации със същата дата на емисия или номинална стойност, един и същи срок и лихвен процент.
Заемодателят получава комисионна.
От юридическа гледна точка сделката може да се квалифицира като заемане на вещ.
Независимо че правото за ползване на вещта се прехвърля върху заемополучателя, икономическото поведение на заемодателя по време на срока на сделката е близко до поведението на собственик. Договорът задължава заемополучателя по време на срока на заема
» да осигурява на заемодателя плащания за дивиденти или лихви в съответната валута и
» да упражнява правата, произтичащи от сделки на капиталовия пазар, по указания на заемодателя.
Доколкото самата банка не е заемополучател, тя се включва в сделката (както при класическата кредитна сделка) като посредник между заемодателя и заемополучателя . Задачи на банката:
» да намери заемополучател на предоставените й от заемодателя ценни книжа;
» да изиска от заемополучателя залог;
» да посредничи при конкретното изпълнение на сделката;
» да осигури връщането на ценните книжа в договорения срок на заемодателя. Изгоди за собственика на ценните книжа. Сделката носи на собственика на ценните книжа, който ги предоставя за временно ползване, допълнителен доход, по който фактически няма рискове.
Най-често вземат ценни книжа на заем » търговци или
» посредници на капиталовия пазар. Причините могат да бъдат най-раз-лични.
Към принудително ползване на услугата се прибягва примерно поради това, че трети лица забавят доставката на даден вид ценни книжа, в резултат на което не могат да бъдат изпълнени в срок собствени задължения.
В тази си функция предоставянето на ценни книжа на заем повишава ликвидността на пазара на съответните ценни книжа и по този начин съдейства за съкращаване на сроковете за плащане. Международните институции за клиринг на сделки с ценни книжа -Сес1е1 и Еигос1еаг предлагат и автоматизирана програма по предоставяне на ценни книжа на заем.
АДруг мотив е изпълнението на задължения за доставка на ценни книжа при опционни сделки.
А3аемане на ценни книжа се практикува и когато се налага да се допълнят пакети от ценни книжа, които да се продадат по по-високи цени. Първоначално ценни книжа са били предоставяни за временно ползване като техника, с която е преодолявано забавянето на доставки. Впоследствие операцията се превръща в доходоносна услуга за банките.
Даването на ценни книжа на заем е услуга, която банките извършват и с тези от клиентите си, които не осъществяват сделки с ценни книжа. В англосаксонските страни тази услуга е доста разпространена. Около 90% от сделките в света са съсредоточени в Лондон. В Европа сделката се практикува от началото на 90-те години. Причина за по-късното възприемане и разпространяване на услугата са преодоляването на счетоводни и данъчни изисквания.