“…тялото ви е храм Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога…”
/І Кор.6:19/
С пълна сила тези апостолски слова се отнасят за подареното ни от Бога, многоценно съкровище – светите нетленни мощи на всеправославния български светилник – свети Йоан Рилски Пустиножител и Чудотворец.
И както нито зимния планински мраз, нито свирепостта на зверовете, нито отчаяната борба на бесовете, са успели да съкрушат несъкрушимото упование, вяра и търпението в Христа на св. Йоан, така и времето, и физическите закони, са безсилни пред тялото на светеца – храм на Живия Бог, извор на благодат, “на вода, течаща в живот вечен”.. “И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне…” и чиито плодове насищат всички гладуващи и жадуващи за правда. Нетленното благоухание е несекващ източник на изцеления, чудеса, на надежда за спасение.
На 19 октомври светата Църква чества пренасянето на мощите на Рилския пустиножител от гр. Средец (дн. София) в новопрестолния град Търново при царуването на благочестивия български цар Иван Асен ІІ (1187 – 1196). За събитието св. патриарх Евтимий пише, че царят изпратил до тогавашния предстоятел на българската църква – търновския архиепископ Василий – послание: “Като дойдох по Божия воля в тези предели и стигнах в Средешкия град, намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, изпълнени с чудеса и изцеления”…, за които “се разгласява не само тука, но и по цялата маджарска държава”… Затова “нашето държавно царство взе решение, да дойде твоя светост тук заедно с целия църковен причт и с подобаваща чест да се пренесат тези честни мощи на преподобния отец в преславния град, за похвала на цялото църковно множество и за утвърждение на нашето благочестиво царство”.
С тихи стъпки и стаено благоговение пристъпваме към олтара на светостта.
На 18 октомври, в навечерието на празника в Рилската света обител, се извърши традиционното всенощно бдение. Въпреки дъждовното време, съборният храм “Рождество Богородично” бе изпълнен с богомолци. Притихнали в благоговейно очакване, те приветстваха игумена на светата Обител – Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий, който оглави бдението.
Паметта на св. Йоан почетоха свещенослужители от столицата, йеромонаси и йереи от страната, духовни лица от Румъния, и монахини.
Източноцърковни песнопения звучаха от двата клира, в които участваха псалти от различни краища на родината, от столични храмове, и бивши възпитаници на Пловдивската и Софийската духовни семинарии.
Царящата молитвената тишина се усилваше от топлия пламък на безброй горящи свещици. Мирът на свети Йоан изпълваше храма. Присъстващите – един дух, една душа – съединени с връзките на любовта Христова, която се лее винаги от свещената рака на молитвеника и застъпника на целия български народ пред Престола на Бога – нашия отец свети Йоан.
В края на всенощното бдение, след полунощ, епископ Евлогий помаза с елей от кандилото, горящо над светите мощи благочестивия народ и раздаде петохлебието.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ, празничната Литургия на 19 октомри бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение с Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, част от духовенството на обителта и свещенослужители гости.
В края на богослужението митрополит Натанаил произнесе слово, в което предаде първосветителския благослов на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. Проповедта му бе върху думите на Господа: “Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.” /Евангелие от Лука 10:17/. Съотнесе ги към духовния ни стожер – свети Йоан Рилски, припомняйки думите от Завета му: “Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.”
Говори за ценността на родната ни духовна приемственост. Също, че покаянието трябва да положим като основа на нашето спасение, “защото всичко ни е дадено от Бога; а наши са само греховете”. Подчерта, че по традиция почитта към светите икони, към светите мощи в Православната Църква, се изразява чрез тяхното целуване с устни, който допир освещава човека, устата, изричащи думи за вечен живот, докосва го до Божието Царство. И по този начин, чрез светините, всички се съединяват тайнствено в духа Господен, скрепявани с връзките на любовта в Тялото Христово.
След светата Литургия, по традиция, бе извършено литийно шествие около съборния храм с участието на клира и народа.
В този ден, и в църквата “Успение на св. Йоан Рилски” при Старата постница (Гроба на св. Йоан), бе отслужена Божествена света Литургия от свещеноиконом Мина Минчев – предстоятел на столичната митрополитска катедрала “Св. вмчца Неделя” и събратя от други храмове. В нея молитвено участие взеха енориаши и служители на едноименния храм.
Свети отче Йоане, наставниче за придобиването на непреходните християнски добродетели, поем вси прилежно песнь тебе, всеблаженне, и вопием: от бед нас избави и буди нам помощник, твою честную памят нине чествующим. И ти благодарим!
Св. Синод на БПЦ